В годините когато се взема решението селата Живовци и Калиманица да бъдат изселени, Иван Давидков издава книгата "Далечните бродове", чийто предговор пише Йордан Радичков.
Ето какво казва Радичков във финала на предговора: "Живовци ще бъде потопено. Но Живовци ще живее и ние ще можем да се връщаме към селото, защото Иван Давидков е намерил брод и знае пътя, по който да ни заведе до него".
Днес родната къща на писателя е някъде на дъното на Огоста. При спад на язовира ясно личат основите на потопените къщи. Единствената сграда, подсказваща ни, че някога там е кипял живот, е църквата.
Тя е строена през 1858 г. от майстор Георги Йованов от село Росомач до Пирот.
Част от църковните предмети намираме в Лопушанския манастир, а макар че синът на писателя никога не е ходил в родното Живовци, споделя защо никой не смее да посегне на църквите.
„Когато са тръгнали да разрушават, в онова безбожно време 65-та година, казват, че един от разрушителите бил паднал и се пребил и до там. Спрели“, разказва още Борислав.
В книгата на Давидков "Рифовете на далечните звезди" откриваме как майсторът на метафората описва края на двете села.
"Църквите умират последни. Вземат им камбаните, прибират иконите и съдините за комка и нафора, заковават вратите. Ангелите, изписани по високите сводове, свирят тревожно със сребърните си тръби. Сипят се пера от крилете на небесните създания, които мъчат да отлетят през счупеното прозорче на кубето, но хората с кирките не усещат докосването на тия пера, пушат и къртят камък след камък..."
Иван Давидков напуска този свят на 6 август 1990 г., оставяйки след себе си 56 книги и множество картини.
„Когато той си отиде и минаха няколко години, на мен ми потрябва за един диск да напиша, един текст за него. Аз този текст го писах за три нощи и мисля че си изревах всичките сълзи за него тогава“, споделя синът му.
На сина си писателят завещава един неиздаден ръкопис, озаглавен "Завещание" и незабравимият аромат от дима на лула.
".. не ти оставям ни сребро, ни злато. За мене, беден пътник на земята, единствено богатство беше ти"
