Представете си да дойде някой и да ви нареди да напуснете дома си завинаги, защото скоро ще бъде изграден язовир, а домът ви – ще бъде потопен. Точно това преживяват семействата на писателите Йордан Радичков и Иван Давидков от селата Калиманица и Живовци.

Роден през 1929 година в несъществуващото днес село Калиманица, Йордан Радичков е не просто съвременният патриарх на българската литература, но и авторът, когото читателите обичат,  заради произведения като "Ние, врабчетата", "Вербюлд", "Свирепо настроение", "Последно лято".

Снимка: btvnovinite.bg

Радичков казваше, че животът е дълго изречение, написано с много любов, ала пълно с правописни грешки. Съдбата на родното му село е доказателство какво се случва, когато грешките станат в повече.

През 60-те години властта решава да изсели и залее селата Живовци и Калиманица, заради строежа на язовир Огоста, разказва 91-годишният д-р Георги Георгиев от Живовци.

Първо, това беше изненада, че цяло едно село отива под вода. Второ, самото наливане не беше странно, защото започва да се пълни язовирът и толкова, спомня си д-р Георги Георгиев. 

Снимка: btvnovinite.bg

30-годишният тогава доктор Герогиев си спомня потапянето на къщите, сякаш е днес. 

Откриваме внука на големия писател на поредната изложба в столична галерия, в която представя илюстрации от Радичков.

Снимка: btvnovinite.bg

Йордан Радичков - внук признава, че се усеща в родния край на дядо си особената  мистика, която е характерна за творчеството му.

„Много е особено да видиш едно място, където знаеш, че родът ти е оттам, прародителите и в следващия момент отиваш и няма нито една къща, нито едно място където да оставиш цвете, нито един надгробен камък, пред който да се поклониш…“, отбелязва той. 

Снимка: btvnovinite.bg

Драмата с изселването провокира Радичков да напише новелата "Последно лято", която режисьорът Христо Христов пресъздава в едноименния филм, с участието на Григор Вачков – голям приятел на писателя.

На кино фестивала в Атланта през 1974г филмът е отличен с награда за най-добър чуждестранен филм, а Вачков печели златен медал за мъжка роля за участието си в продукцията.

Снимка: btvnovinite.bg

Грешка в изчисленията или не - водите на Огоста никога не достигат Калиманица, но въпреки това, в края на 60-те години всички хора от селото са изселени, а то разрушено.

Днес, единствената останала сграда е някогашната църквата, а на мястото на селото е засадена овощна градина – като метафора за вечния живот на едно място. 

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!