Първо беше пандемията от COVID-19, след това дойде и войната в Украйна. Писателката Здравка Евтимова споделя дали сме се научили да ценим човешкия живот повече от преди.

„Може би трябва да преминем през тези океани от болка, за да осъзнаем изцяло измеренията на човешкия живот – колко крехък и същевременно колко могъщ е той“, каза тя. „Дали сме се научили да го ценим повече? Научихме се да ценим повече страданието.“

Здравка Евтимова: Жертвите от войната преди 144 г. биха се обърнали в гроба, ако видят агресията на Путин

На писателката понякога ѝ се струва, че болката в света е повече, отколкото можем да понесем, но после си казва, че сме длъжни да я понесем.

„Защото няма лекарство за раната, но когато вижда хора под обстрел, тела и кръв по улиците, човек трябва да помогне, като протегне ръка на бежанците.“

Здравка Евтимова: Културата е духовната плът на България

Писателката опита да даде отговор и на сложния въпрос какво иска всъщност Путин.

„Аз изпитвам много дълбоко съжаление към руските майки. Имам двама сина и си представям какво е да ми ги докарат в ковчег“, започна тя. „Какво иска Путин? Той явно има някакви много дълбоки сметки, но начинът, но който ги урежда заслужава да бъде осъден.“

Здравка Евтимова: Думата е пътека и към тинята, и към простора над нея

Според нея трябва да минат 4-5 поколения, за да може пропастта, създадена между руския и украинския народ да бъде дори съвсем малко забравена или поне част от болката да отзвучи.