Тази седмица специален гост на международния кино-литературен фестивал „СинеЛибри 2018” беше най-награждаваният британски писател Иън Макюън. Голяма част от 15-те му романа са превърнати в успешни филми, а една от последните екранизации – „На плажа Чезъл”, постави началото на фестивала.
Безспорно, най-известната екранизация на негова книга е „Изкупление”. Изключителна драма с участието на Джеймс Макавой и Кийра Найтли. „Изкупление” получава 7 номинации за „Оскар”, от които печели една и получава още десетки други отличия, включително „Златен глобус”, БАФТА, „Емпайър” и други.
70-годишният Иън Макюън говори за любовта и брака, за киното и литературата, за вдъхновението и кога е редно един писател да се оттегли от професията.
Интервю на Поли Гергушева
-Ще започна с един може би тривиален въпрос за вас. Книгата или филмът, кое според вас е по-добро?
О, за мен книгата е целият ми свят.
Във филмите по негови книги или сценарии са играли едни от най-известните холивудски и европейски звезди - Антъни Хопкинс, Даниел Крейг, Хелън Мирън, Рупърт Евърет, Изабела Роселини, Ема Томпсън и много други.
-Исках да ви попитам за филма „Изкупление”. Очаквахте ли такъв успех?
Не, изобщо. Не очаквах и романът да има успех. Помня как казах на моя редактор в Англия: „Ще ти изпратя роман и ще ти е много трудно да го продадеш”. Това е любовна история, къща в провинцията, Втората световна война и това са трите елемента за обичайния британски писател.
Нямах идея какво ще излезе от филма, но в момента, в който видях част от снимачния процес, още първата половина, разбрах, че Джо Райт прави нещо страхотно. Така че имах голяма надежда. Нямах нищо общо с избора на актьори , но Бенедикт Къмбърбач направи първата си значителна роля, както и Сърша Ронан, няколко други актьори също.
Кийра Найтли беше вече легенда. Всеки ми казваше: „О, това е толкова лош избор”. Но аз знаех, че е перфектна за типичната британска девойка от висшата класа, студена и в същото време експлодираща от емоции, когато се появи любов. Мисля, че е перфектна в тази роля.
-Участвате ли в избора на актьори за филмите по ваши книги?
Понякога. Ето например във филма „На плажа Чезъл” главната роля се играе от Сърша Ронан – млада ирландска актриса и, знаете ли, тя беше малкото момиче от филма „Изкупление”. След този филм, винаги съм си мислел, че искам да работя с нея отново, защото още като дете тя беше толкова интелигентна и с невероятни инстинкти за това как да си каже репликите, как да се държи. Беше невероятна.
Когато започнах да пиша сценария за „На плажа Чезъл” тя беше още на 16. Все още много млада. Но така или иначе отне доста време докато започнем снимките на филма. Докато намерим пари и точния режисьор аз написах още 2 романа. И когато проектът беше факт аз казах на новия режисьор: „Сърша е на 22 години и ще бъде перфектна”. Той знаеше името й, но не я беше срещал и долетя от Ню Йорк , за да се срещнат. Написа ми имейл след това със само 1 дума: „Да!”
-Във филма една от темите е изборът и вземането на решение като съдбоносен момент за целия живот на героите. Животът низ от избори ли е според вас или всичко ни е предначертано?
Понякога могат да минат години от живота на човек без той да направи какъвто и да е избор. Понякога се оставя на течението. Но особено когато си млад без съмнение ще дойде момент, в който трябва да решиш по кой път да поемеш.
И вие сте абсолютно права, това е момент, в който двама млади души са направили своя избор – да продължат живота си заедно, това е успех! Но не могат да успеят в друго нещо – толкова просто наглед – сексът в първата им брачна нощ. Можеха да почакат, да бъдат търпеливи, да се успокоят, напрежението, което идва отвън – от другите хора, очакванията за една невероятна първа нощ им причинява разпад. Техния брак продължава само 6 часа.
Има един момент на плажа, в който младата жена-героиня предлага да се върнат в хотелската стая заедно и да започнат отначало, но мъжът е наскърбен. Той й обръща гръб. И това повлиява на целия му живот. На последната страница на романа пише: ето как НЕ правейки нищо можеш да промениш изцяло живота си.
Понякога мълчанието също е вид решение. Така че, да, така се решава съдбата. Георинята продължава напред, става известна музикантка, има деца, той обаче става един самотник. Много късно в своя живот той осъзнава, че това е било най-грешното решение в живота му – да не положи усилие.
-Говорейки за любов и за брак, кое е по-трудно според вас да откриеш любовта на живота си или да я запазиш?
О, мисля че запазването й. И включва това да си подготвен за промени. С други думи: лесно е да изпиташ екстаз от любовта, но не е нормално да си в непрестанен екстаз до края на живота си. Просто трябва да се съобразиш с много неща. Да, сексът може да продължи до късна възраст, но тук става въпрос за приятелство, споделяне, общи интереси и приемане на промените, които времето налага върху тялото и ума ти.
Така че, да, да се влюбиш е лесно, да останеш влюбен е истинско предизвикателство.
-Страхувате ли се, че един ден вдъхновението ви ще изчезне?
Преди няколко месеца навърших 70 години и всички писатели би трябвало да започнат да се притесняват, че с идването на 80-те години от своя живот ще бъдат по бедни на мисли и вдъхновението им ще отслабва. Това все още не се случва с мен, но е там и ще дойде. Въпросът е кога да спреш…
-Планирате ли да спрете?
Ами вижте, мозъкът е този, който трябва да вземе това решение, а той се противопоставя на него. Мисля, че единственото нещо, което пазя още от младостта си е моето любопитство. Докато съм все още любопитен относно хората, науката, технологиите и литературата, докато имам този глад за пейзажи и пътувания, мисля, че това са добри показания за моята способност да пиша.
