„Аз не живея далеч от НДК. Докато стигна студиото имаше голяма радост, защото подходът на центъра на София е свободен. Няма нито колоездачи, нито градски транспорт, нито коли“, коментира в „Тази събота“ историкът проф. Петър Стоянович.
„Да им кажа нещо лично, защото предполагам, че майките им отдавна са забременели от радостта на околното население. По-миналия ден седнах на Паметника на патриарх Евтимий, откъдето започва тяхната велоалея. Изгубих около три часа, докато мине първият клетник на велосипед, който беше объркан, защото имаше толкова много място и не знаеше какво да направи. Честота на велосипедния транспорт по бул. „Патриарх Евтимий“ е с еднакъв шанс като да намериш девственица на бразилски плаж. Това е едно към 500 хил. на кв. метър. Аз не съм привърженик на необмислените и глупаво направените неща. Привърженик съм на всичко европейско, ново и модерно, но не да копираш неща“, посочи той.
„Мисля, че могат да вземат Централните софийски гробища на концесия. Ако заравят телата прави, ужасно много място ще има да направят велоалеи, за да може хората още по-удобно да стигат до своите опечалени“, добави проф. Стоянович.
Светите братя Кирил и Методий
„Днес на 11 май се празнува религиозния празник Светла събота. Св. равноапостолни Методий и Кирил, а на 24 май е Ден на българския език, литература и нейните творци. Едното е религиозният, а другият е светски празник. Те са в естествена симбиоза. В годините на комунизма 24 май беше единственият разрешен празник. Тогава църквата беше под силна възбрана. Тогава и днес 24 май остава най-светлата звезда, която си заслужава да се празнува“, посочи историкът.
„Ние все гледаме какво може да ни обедини, но не схващаме защо е важно да се разделим и да аргументираме защо едните са такива, а другите такива. За нас е достатъчно да мразим“.
„Правото на „собственост“ и „запазената марка“ за Кирил и Методий искаме да си го оставим в нашата съкровищница, което в голяма степен е правилно, но няма как да стане, защото Кирил и Методий надхвърлят националните граници, държави и църквите. Те са европейски уникат. От наследството на Източноримската империя до Централна Европа – всичко това е обвързано с делото на Кирил и Методий. Ние по навик винаги гледаме Св. св. Кирил и Методий от нашата камбанария. Интелектуалният им проект е много повече от създаване на азбука. Те са първостепенни дипломати – културни, политически, църковни. Техните мисии преди България и в днешен Ирак, в Крим, в Централна Европа и Великоморавия – това са граничните области на Византия“.
„Те са пращани там от най-фундаменталния висш духовник патриарха Фотий, за да вършат определена работа. Те са нещо като върховен комисар на цивилизования свят в граничните области. Те са пращани там и са свършили работата там по начин не само да удовлетворят интересите на своята държава, но са получили признание за това и от най-големия опонент – Рим. Св. Константин Кирил успява да наложи четвърти литургичен език. Наследеното богатство от житейската мисия на Кирил и Методий далеч надхвърля лозунгите на 2 май“.
„Кирил и Методий са и наши, но най-вече тяхното наследство е наше – техните ученици и създаването на кирилицата. Св. Кирил умира в Рим. Св. Методий умира в Централна Европа. Те не са хванали за ръка българския народ във физическия смисъл, но те му дават духовен смисъл да се развива и съществува чрез учениците и кирилицата, която е кръстена знаем на кого“, каза още проф. Петър Стоянович.
