Връщаме се повече от век назад, за да ви покажем как са изглеждали празниците от коледно-новогодишния период - как са се обличали хората, какво са влагали във всяко едно действие, докато са се събирали около трапезата и как е изглеждало коледното дръвче, с какво е било украсявано?
Наши домакини са уредниците от Етнографско-възрожденския комплекс към музея във Враца, където кореспондентът на bTV Маргарита Стефанова им е на гости.
„Празничната трапеза е била нещо свято – магия за плодородие. Врачанката в миналото е подготвяла храната месеци преди празничния ден. Централно място заема празничния хляб, наричан Боговица. Той е пресят през три сита – най-бялото и чисто брашно. Замесено е мълчана вода, донесена от чист извор. След омесването, жената ще излезе и ще пипне всички дървета, за да се отрупат с плод през годината“, обясни Силвия Гарванска, главен уредник в регионалния исторически музей във Враца.
„Бабата е правила наниз от червен вълнен конец с чесън – герданче за момиченцата, а за момченцата се е слагал на пояса. Вярвало се е, че от Бъдни вечер до Йордановден не трябва да излизат по тъмно без чесън, за да се предпазят от злите сили“.
„Хлябът е трябвало да има всичко, свързано с плодородието. Пълнените чушки с боб във Врачанско символизира семейството. Така както са скупчени бобените зърна, така да се скупчено и семейството. Да не му щукне на момъка да си търси мома през девет села в десето. Всичко трябва да е тук в това село. Червеният цвят на чушката не е случаен. Червеното ни пази от беди, уроки, нещастия“.
„На трикраките столчета сядат възрастните, а децата са на земята. Ако няма място около масата, се постила слама, ще сложат червен кръстат месал. Всички ще седнат и никой не трябва да посяга към храната, докато най-възрастният не вдигне високо този хляб, не го богослови и чак тогава, след като се и прекади, всеки чупи залче за всеки член от семейството. Който не е слушал или работил, ще получи най-малкото залче“.
„В миналото коледарите във Врачанско са носили голямо дряново дърво. Отдолу са слагали кръстачка. Влизали са във всеки дом, а момата е отрупвала дървото с плетени чорапи, свилени кърпи и кълчища. Даровете оставали за коледарите“, каза още Силвия Гарванска.
Във Врачанско традицията повелява когато тръгнат сурвакарите да сурвакат водоизточника. На сурвачките има пуканки, сушени плодове. Направени са от дрян и вълна.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
