От села и паланки до големите градове, Великден е стигал до българите и чрез красивите пощенски картички. Именно на тях е посветен и днешният брой на рубриката „Задочна България“.
През 20. век, между вяра и безверие, Възкресение Христово винаги е достигало до българския дом. Едни от първите вестители на празника са пъстрите пощенски картички.
Росен Петков е колекционер и изследовател на печатното наследство на България. Събира великденски картички от три десетилетия.
„Първите великденски картички се появяват края на 19. - началото на 20. век. Масово обаче започват да се изпращат поздравителни картички след 20-те години. Голяма част от тях са отпечатани литографски, което означава, че цветовете са изключително живи“, казва той.
И допълва, че в тях често присъстват народни мотиви и се търси връзката с народните приказки или митологията.
Сред най-изявените художници на картички са Наум Хаджимладенов, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич. В началото обаче малцина са се ползвали от техните творби.
„Не е можело да си ги позволят хората, а пък и не е имало как да ги купят хората на село. Но по-късните години – в 30-те, могат да се видят и картички, изпращани от село“, обяснява той.
Въпреки че през Социализма атеизмът се налага като държавна политика, картичките за Възкресение продължават да се издават.
„Имало е уважение към тези свещени празници – Рождество Христово и Възкресение Христово. Това са най-големите християнски празници. Дори тогава, въпреки атеистичния подход и неглижирането на църквата, се отпечатват картички“, обяснява още той.
Оказва се, че в колекцията на Росен Петков има стотици редки артефакти.
Сред традициите за Възкресение Христово, една от най-важнитеостава да споделим деня с близките си хора, дори и от разстояние с хубава картичка.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
