1 287 079 – толкова думи са били изречени от парламентарната трибуна в първите три месеца от живота на 47-то Народно събрание. Това показва анализ на фондация „Стража“, направен специално за bTV.

За да си представите колко много е това – броят думи на „Война и мир“ на Толстой (561 304, ако трябва да сме точни) е наполовина по-малък. Ако направим сравнение с първото тримесечие на 44 НС, тогава обемът на парламентарната реч е бил с около една четвърт по-малък – 840 139 думи.

Снимка: bTV

Почти цялата разлика идва от по-активното говорене на народните представители (а не толкова на ръководството на НС, докладчици и представители на изпълнителната власт).

В тази дисциплина традиционно опозицията води убедително, като често основната партия извън властта е с резултат почти колкото на всички останали, взети заедно:

  • По време на миналия пълен парламент „БСП за България“ са 234 365 думи срещу 122 949 за управляващите тогава ГЕРБ;
  • Сега ГЕРБ-СДС са с 348 714 (при 62 547 за мандатоносителя „Продължаваме промяната“).

Снимка: bTV

Кои са най-изявените говорители в парламента?

  • Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС е изрекъл 31 032 думи
  • Цончо Ганев от „Възраждане“ е с 27 801 думи
  • Лидерът на националистите Костадин Костадинов е трети с 26 284;
  • Тримата най-активни от ГЕРБ (Христо Гаджев, Десислава Атанасова и Тома Биков) заедно са казали повече, отколкото цялата група на ПП;
  • Най-активният оратор от управляващите (Любомир Каримански от ИТН) е едва 15-ти;
  • В топ 30 няма нито един народен представител от „Продължаваме промяната“;
  • В 44 НС сред 15-те най-активни депутати има трима от управляващите;

Снимка: bTV

Какви процедурни хватки се прилагат?

  • Четирикратно е скочил броят на процедурите по начина на водене, като те са предимно от ГЕРБ-СДС и ДПС;
  • Най-много такива процедури са правили Христо Гаджев (ГЕРБ-СДС), Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) и Мустафа Карадайъ (ДПС);
  • В 44 НС е имало само една 15-минутна почивка по искане на парламентарна група. В 47 НС вече са 32 с обща продължителност от 10 часа. Най-много са от ГЕРБ-СДС, като следват ПП и ДПС.
  • Рекорден брой процедури по начина на водене, лични обяснения, декларации и почивки е имало на заседанието на 21 януари т.г. – цели 40. Тогава депутатите работиха близо 15 часа, удължиха действието на някои текстове от стария бюджет, задвижиха избора на нов председател на КЕВР и изслушваха премиера Кирил Петков.

Снимка: bTV

"Стража" са група независими експерти, които изследват работата на парламента. 

22 февруари - войната в Украйна все още не е започнала, а българският парламент гласува годишния бюджет на държавата. Часът е около 21:30, малка група народни представители са забелязани да се раздвижват в кулоарите на Народното събрание.

„Часът в момента е 21:30 и ние сме тук повече от 12 часа. Проблемът не е в количеството работа, а в начина, по който тя е устроена и в начина, по който работим в тази институция“, заяви Александра Милчева от „Продължаваме промяната“.

„Все повече свикваме на всякакви процедури, хватки, начини на влияние. Учим се от колегите в добро и в лошо. Аз лично съм позитивна, че ще се справим с това предизвикателство. Имаме си нашите малки ритуали, като например това да се раздвижваме от време на време“, добави Гергана Данева от „Продължаваме промяната“.

„Предлагам да разпоредите да се отнеме достъпът до Народното събрание на опозиционните партии и никой да не може да влезе, за да можете да си правите каквото си искате“, заяви в едно от пленарните заседания Хамид Хамид от ДСП.

Вече три месеца България има действащо Народно събрание и редовен кабинет. На висок тон се чуват обвиненията, че новите политици са неопитни, а опитните, че прилагат процедурни хватки, за да саботират законодателния процес.

„Колегите от опозицията изключително много взимат думата и то не винаги по най-правомерните начини. Това е абсолютна злоупотреба с тази възможност. Направо саботират някои много важни законопроекти, като например Закона за държавния бюджет“, заяви Стоил Стоилов от „Продължаваме промяната“.

От платформата "Стража" изготвиха анализ за bTV. Основният извод - за три месеца от парламентарната трибуна депутатите можеха да са ни прочели два пъти книгата "Война и мир" на Толстой.

“В 44-тото НС депутатите са изрекли 473 000 думи, а в сегашното НС са изрекли 805 000 думи - това е почти половината идват само от ГЕРБ, също много думи са изрекли от ДПС и „Възраждане“. Това са трите партии, които тук могат да се дефинират като опозиционни“, обясни Благослав Михайлов от „Стража“.

Според Стоилов не повече от 10% от изказваният са по същество и са наистина конструктивни.

„Със силата на мнозинството да прекратим дебата, но тогава опозицията скачат и искат много процедури по начина на водене. Казват, че репресираме опозицията, но това е голяма ирония, защото преди това те са се изказвали в рамките на 10-12 часа“, поясни депутатът от „Продължаваме промяната“.

„Категорично не е саботаж, просто не става, когато няма чуваемост“, заяви Христо Гаджев от ГЕРБ.

„В 44-тото НС - дори в най-нажежените заседания, където има много конфликт между депутатите и между председателя има 80 процедури по начина на водене, докато в 47-то НС има 328“, добави Благослав Михайлов.

„За разлика от 44-тото НС, сега процедурите по начина на водене влизат във времето на групите за дебат. Това не е забавяне на времето, а наистина за изказване на проблем с воденето“, добави Христо Гаджев от ГЕРБ.

Според анализа на "Стража" най-много думи от парламентарната трибуна е изговорил народният представител от ГЕРБ Христо Гаджев. За изминалите три месеца е говорил над пет часа. За същия период преди две народни събрания най-активна е била Корнелия Нинова - тогава лидер на опозицията. Но за три месеца, тя е прекарала на трибуната три часа.

„Не вярвах, че ще попадна в тази статистика и ще я оглавя“, заяви Гаджев.

„Топ пет депутати по общо думи изречени в 47-то НС са Христо Гаджев, Цончо Ганев, Костадин Костадинов, Десислава Атанасова и Тома Биков“, добави Михайлов.

Доскоро т.нар. лично обяснение беше също причина за влизане в диалог от парламентарната трибуна. Сега опозицията се оплаква, че председателят Никола Минчев прилага тактика, за да отнеме тази възможност - иска проверка на стенограмата и дава възможност за лично обяснение два или три дни, след като даден депутат се е почувствал засегнат.

На фона на дългите заседания правят впечатление и честите почивки на депутатите. Според правилника председателят на парламента може да обяви почивка по всяко време. Всяка парламентарна група има право да иска по една на заседание, а председателят няма право да откаже.

Продължи да четеш