Зографският манастир за банскалии е мисия и дълг – традиция, която е наследена от техния предшественик Хаджи Вълчо, братът на отец Паисий, който пък е бил щедър дарител за построяването на източното крило, наричано още Банското крило.
Десетки хора от Банско помагат за поддръжката му, а една група от шестима мъже, наричани от местните група „Зограф“ и водени от Костадин Хаджитодоров участват активно и в реставрацията на манастира.
„Отговорност и чест“ – с тези думи описва реставрацията на дограмата за манастира Костадин Юнчов от Банско. Той е категоричен, че живата връзка на банскалии с манастира, възстановена през 90-те години на XX век, е изключително силна.
-
120 минути 8 мин.„Такива неща не са за приказване“: Имотите за милиарди на Българската православна църква -
България 4 мин.Троянският манастир: Истории за патриарх Неофит и вярата в чудесата -
България 1 мин.Ханът на Преображенския манастир в центъра на Велико Търново тъне в разруха (СНИМКИ) -
Тази събота и неделя 3 мин.Ремонтираният храм в Клисурския манастир отваря врати
-
120 минути 8 мин.„Такива неща не са за приказване“: Имотите за милиарди на Българската православна църква -
България 4 мин.Троянският манастир: Истории за патриарх Неофит и вярата в чудесата -
България 1 мин.Ханът на Преображенския манастир в центъра на Велико Търново тъне в разруха (СНИМКИ) -
Тази събота и неделя 3 мин.Ремонтираният храм в Клисурския манастир отваря врати
„Ние изработваме дограмата, която по предложение на отец Гавраийл трябва да я направим такава, каквато е била преди 200 години. Използваме стари материали, които сме ги взели от банското крило. Възстановяваме ги, обработваме ги и съответно правим от тях дограмата за прозорците, които вече са на манастира. Те все още не са монтирани, но предстои монтажа им“, пояснява Костадин Юнчов.
Нищо не се изхвърля, нито едно парче дърво, нито едни стар пирон – всичко трябва да се съхрани и върне в манастира.
„Ще се опитаме да я реставрираме, нея и да я запазим. Това е основната задача и на монаха, който се занимава със строително-монтажните работи, да се запази, да се предаде на поколенията. Това са старите греди, които се дообработват, от тях правим прозорците и съответно част от тези врати ще реставрираме. Това са едни стари пирони, които сме извадили, можете да погледнете. Всяка една греда, всяка дъска трябва да се съхрани, всичко, което се използва – другото се връща в манастира“, казва още Костадин Юнчов.
Работата по реставрацията е отговорна, но и изключително интересна.
„Това сме го показали, за да видите разликата в цвета, за който преди малко ви говорих. Виждате ли съвременния дъб, който обработваме в момента – той е приблизително на 120-130 години, а това е дърво на около 400 години“, пояснява Костадин Юнчов.
„Сърцето ми се свива, когато виждам източното крило на Зографския манастир. Изглежда като безпомощен старец, безмълвен, в който не се усеща живот“ – това пише в книгата си за Атон Хаджи Славчо Кисьов. Тези думи се загнездват в съзнанието на Костадин Юнчов и си ги напомня, докато обработва дограмата за манастира.
„Сега ремонтът приключва и може би ще видим манастира много скоро“, категоричен е Костадин Юнчов.
С много далновидност и труд – както на монасите, така и на банскалии, ремонтът на източното крило е към своя край и в него вече ще има живот за разлика от времето, в което Хаджи Славчо Кисьов го вижда за първи път.
