Как да погледнем живота от смешната страна. За това умение ще ни разкаже актрисата Лили Гелева, която от няколко години се появява основно в социалните мрежи. Заедно с подкаста, който води, и със стотиците ѝ клипчета тя успява често да ни разсмее или замисли. А в тях дори понякога споделя за любовта си с актьора Христо Петков или за сина си - Вито.
Откъде идва този начин на гледане на живота с чувство за хумор?
Вероятно, първо от семейството ми. Израснала съм сред хора, които имат страхотно чувство за хумор. Детството ми е минало с „Улицата“ на Теди Москов. Пародия много сме гледали вкъщи. И така израснах като някакъв човек, който умее да се леко дистанцира. И това много ми помага в живота.
Умееш ли на себе си да гледаш такава? Умееш ли да се присмееш на себе си?
Мисля, че да. Мисля, че определено го умея. То няма причина да се взимам сериозно всъщност.
За какво най-често се смееш на самата себе си?
Не знам, че забравям някакви неща, че не виждам някакви неща, които са пред очите ми.
А на Христо?
Ние много се смеем. Това е нещо, което много силно ни свързва от самото начало. И продължава да е така.
Разбира се да не звучи като някакви несериозни хора, които приемат всичко на шега.
Да, не, напротив. Даваме се сметка къде се намираме и в държавата ни, и в света, в който живеем. Нещата изобщо не са толкова весели.
Може да се каже, че сте много социално ангажирани. Имаш и мисия, и послания във всичко, което правиш.
Опитвам се, да. Огромен лукс е платформата, която си изработих последните години. И това, че мога да говоря за нещата, за които ми се говори. Нещата, които ме вдъхновяват, нещата, които ме плашат, които ме притесняват.
А какво най-много те отчайва в днешно време?
Най-много ме отчайва хипотетичната възможност животът ми, животът на близките ми да се разположи във време, в което няма мир. Това най-много ме притеснява в наши дни. Така се надявам някакво вразумяване да настъпи. Защото много ме плаши всичко това, което се случва. И доскоро си мислех, че тези работи са отживелица, че са някъде дълбоко забравени. Спомням си, като бях малка, баба ми казваше: „само да няма война, всичко друго ще мине“. И така, като виждам едни безобразия, които се случват в света, това силно ме тревожи.
Кога започна да публикуваш в социалните мрежи така по-усилено и толкова често?
Покрай пандемията се отпушиха нещата при мене. Тогава имах време да... Тоест всички имахме много време, което не знаехме какво да правим. И правя неща, които съм искала да правя преди това, но съм нямала възможност да го правя, защото съм била заета с репетиции, представления и т.н. И тогава някак паднаха някакви задръжки. Спря да ме интересува дали ще се изложа, дали кой какво ще си каже. Започна да расте моята аудитория и да виждам все повече смисъл в това. И така. И темите за майчинството и... Има ли то почва у нас? Да си ме вълнуват и да са част от нещата, за които си казвам.
А ти как си промени от появата на Вито?
Супер много. Това е най-сериозното духовно преживяване, което ми се е случвало. Толкова сгъстен живот. Откакто станах майка. Просто много сериозно. Много хубаво пътешествие е това да бъдеш родител. Много приятно и в същото време много отговорно.
И съм изключително щастлива, че имам тази възможност да обитавам нечие детство. Просто по различен начин виждам света изцяло. Освен, че се просълзявам на нещата, на които преди не съм. Също и забелязвам неща, около които се върти светът ни. Които преди не са ми правили впечатление. И сега повече ме притесняват.
Но ето покрай него може би това също е една от причините повече да си останеш вкъщи и да прекарваш още повече време с него.
Аз съм изключително благодарна, че имам тази възможност да съчетавам работата си с това да прекарвам време за детето си. Защото ранното му детство е нещо, което толкова бързо минава и толкова е важно това според мен. И за него като оформянето му като някаква личност. И за мен като родител и като дете на своите родители.
Той е на три години и ти ми каза, че не ходи на детска градина, че си го гледате вкъщи с Христо.
Да, имаме възможност. Нашата работа позволява пластики... това е една дантела от ангажименти и неща, която бродираме всеки ден. Но успяваме, справяме се.
Много по-вече си струва, отколкото е трудно. Сигурно, ставайки майка, също така си забелязала всички тези постове, въпроси на майки, групи, публикации. Как ти се сториха до голяма степен? Понякога и тях осмиваш в своите клипчета.
Да, сега страня от тези общности. Имам моя си общност, слава Богу съм част от майки съмишленици, с които си споделяме нещата, през които преминаваме. Много симпатични и смислени момичета. Те са всъщност майките на приятелите на моите дете. И това ми стига, че... И в подкаста разбира се, защото там темите за майчинството също няма как да ги заобиколим и не е нужно да го правя. И виждам, че всъщност готините хора, вдъхновяващите хора са много повече, отколкото съм си мислила. И нещата са по-светли, отколкото ми се струва понякога.
А защо хората изпадат в клишета? Ето, например, дори за любовта ви с Христо, вие споделяте в социални мрежи по начин, по който никой не е виждал едни двойки да споделят себе си.
Да, знам, кое видео визираш. Кой не изпадва в клишета? Всички изпадаме. Това е нормално. Просто си даваш сметка, хоп, излизаш пак отстрани и погледнеш под друг ъгъл. И напред към следващото клише.
Клишетата са клишета, защото са верни. Но понякога човек, следвайки ги, губи истинността, искреността на чувството.
Да, ние споделяме по-различно. В нашите дни това е много голям риск човек да се подхлъзне по това, което правят и другите. Но то може би извън социалните мрежи винаги е било така. Не знам, сега просто повече се усеща.
Казваш по това, което правят и другите, и друго впечатление ми прави, че ти също нямаш типичният вид, стил. Толкова си красива, една красива жена, която обаче в социалните мрежи се показва редовно без грим, например. Дори и без прическа. Това е също доста нетипично.
Да, взех това решение преди няколко години. Бях се нещо подхлъзнала да използвам филтри, защото в един момент бяха новост, бяха нещо интересно. И един ден си казах, чакай малко, това някак си не си точно ти. И реших, че не е много честно спрямо мене и спрямо моите аудитории. Много повече има смисъл да видиш някой, който изглежда както си изглежда всеки един човек.
Така е много сложно в момента с всички видове корекции, които човек може да си направи не само в дигиталния свят, а и във физическия. И малко ме плашат тези неща. Наблюдавам ги, изучавам ги, разсъждавам много върху това как и дали човек има право да остарее. И предпочитам засега, крепя се в това да бъда максимално това, което съм си...
Преди, по някакъв начин, ако не си харесваше носа, приемаш го, свикваш с него. Докъде стига това? Къде е лимитът на цялата тази история? Пък същината нещо не е толкова.
А не ти ли липсват актьорството и музиката?
Не ми липсват. По някакъв начин удовлетворявам потребността си да занимавам другите хора със себе си през социалните мрежи и подкаста. Вярвам, че ще си дойде моментът и за театъра, и за актьорската работа в същината. Театърът може без мен и да кажа аз, че не мога без театъра, ми се струва твърде такова. Напудрено, по някакъв начин. Ако връзката ти с нещо е на всяка цена, независимо какво е това нещо, то тогава е леко нездраво. Предпочитаме да имаме здрави отношения с театъра и да се завърнем един към друг, когато му дойде времето. Въпреки, че откакто съм майка, съм получила повече предложения, отколкото досега.
И защо не ги приемаш?
Защото в момента преценявам... Като сложа нещата... Има едно време с детето в момента, което никога няма да се върне. И едни роли, които сега, ако не се върнат, така е трябвало. Може би пък ще дойде нещо друго интересно. По някакъв начин следвам естественото течение на нещата. Ще видим докъде ще ме отведе.
А музиката? Преди време записа клип на една много симпатична песен.
Да, с Мартин Костадинов. Ние не сме си казали, че никога повече няма да правим музика. Напротив, винаги, когато се видим, винаги става дума за това. Просто, когато не си професионалист в нещо, както съм аз, и измисляш музика и текстове, това е едно... Трябва една особена сила отвътре да усетиш, за да ти дойде вдъхновение да го направиш и самочувствието по някакъв начин, за да можеш да занимаваш едни музиканти, професионалисти със себе си, "чуй това...". И от друга страна, трябва ми някакво пространство да мога да седна и да си пусна мисълта в тази посока, която в момента нямам съвсем.
Тогава в какво се беше Овъртолила?
С какво ли не!
Песента се казва "Овъртолихме се", затова така питам.
Да, да, Овъртолихме се. И може би в крайна сметка с Христо.
А сега в какво си се Овъртолила?
Сега съм се „овъртолила“ във всичко, което правя. И балансът, който се опитвам да намеря. Всичко паралелно се движи в живота ми. И аз се опитвам да жонглирам с тези работи. И в това съм се „овъртолила“. В самия живот някак си. Опитвам се да намирам красотата в това. Ето, за клишето, като си говорихме. В момента откривам огромно удовлетворение в съвсем обикновения живот. В съвсем простичките неща. Мисля, че, ако човек не се научи да го прави, каквото и да постигне? Какво трябва да му се случи - все тая.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
