Царски дворец, първо планинско летовище за България, първи зимен курорт - безброй са неподозираните истории и срещи, които местността „Чамкория“ крие.
Днес „Боровец“ е на час път от София с кола, но е предпочитано място за отдих от близо 130 години. Сред боровите му гори се крият неподозирани спомени и мигове.
Курортът „Чамкория“ се ражда в края на XIX век, когато жителите на новата българска държава опитват да сближат стандарта си до страните от Западна Европа.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Не са минали и две години, откакто Алеко Константинов създава първото туристическо движение у нас. Именно в тези години, една планинска местност ще остане в историята.
Нашият гид из дебрите на „Чамкория“ е Любомир Николов - експерт от Историческия музей на Самоков. Разходката ни из миналото на курорта започва покрай първите постройки на селището - до бившата местност „Песако“, където се е намирала границата между Княжество България и Източна Румелия.
„Тази постройка, т.нар. ресторант „Чучулига“, е най-старата запазена постройка на курорта. На това място, където са били митническите бараки на Песако, община Самоков решава да направи хотел, бюфет и ресторант и още няколко постройки, които са служили за вилички“, разказва Любомир Николов.
В „Чамкория“ от Фердинанд е построен и дворецът „Царска Бистрица".
„По това време все още в България ски спортът не е бил толкова развит, както и в цяла Европа. Първите вили тогава не са били толкова масивни. Били са главно дървени вили. Вече след зараждането на целия български зимен спорт от 20-те години, започват да се строят масивни вили, които да издържат на тежките зимни условия“, добавя изследователят.
В смутните години между двете световни войни, „Чамкория“ вече излиза от сянката на лятно курортно селище. Започва да се развива зимният туризъм, а софийските семейства все повече искат вили там.
„Началото на 20-те години се свързва с развитието на българския туризъм въобще. Създава се акционерно благотворително дружество за разхубавяване на курорта Чамкория, чиято цел е курортът да се развие на база на другите западноевропейски курорти“, разказва Любомир Николов.
„Чамкория“ от турски означава „борова гора“, името на курорта не се променя до 1942 г., а за самата местност разказва дори великият поет и писател Иван Вазов.
„Църквата зад нас е единствената дървена църква, построена още от 1934 година. Горе-долу по това време започват да се правят индикации за строеж на писта в курорта, която се реализира към края на 30-те години“, разказа още изследователят.
До 1944 година висши държавници имат вили в района.
„Името на цар Фердинанд като лице на българската държава, който в курорта строи четири двореца или ловни хижи допринася много личности от неговото обкръжение да искат да бъдат близо в курорта до него“, обяснява Любомир Николов.