Опасна красота: Каква е границата между козметика и медицина?

Изгаряния след козметични процедури, абсцеси и увреждания, които понякога могат да останат за цял живот.

През последната година сигналите за пострадали след естетични манипулации зачестяват. Причината е така нареченият “сив сектор” в естетичната медицина. 

Един от последните случаи изглежда така: млада жена постъпва в болница с изгаряния по лицето от втора степен след процедура в салон за красота. По първоначална информация манипулацията е извършена от човек без медицинско образование.

Снимка: bTV

А само за последната година бяха регистрирани и няколко случая на жени със сериозни усложнения след инжектиране на ботулинов токсин - с отоци, парализи на лицеви мускули и абсцеси. Част от тях са потърсили медицинска помощ дни по-късно, когато уврежданията вече са били трудни за овладяване.

Асоциацията на лекарите, практикуващи естетична медицина, с позиция по новата Наредба за работата на козметици, фризьори и татуисти

От АЛПЕМ обявиха, че подкрепят стремежа към по-ясна регулация в сектора. Въпреки това, оттам изразяват сериозни притеснения относно текстове в проекта на Наредбата, които според тях: размиват границата между медицински и немедицински дейности

Общото между тези случаи - процедурите са предлагани често на значително по-ниска цена, извършвани в козметични салони, апартаменти или временни помещения. Продуктите са с неясен произход, а пациентите не са подписвали информирано съгласие и не са знаели какво точно им се инжектира.

"В момента аз визуализирам тъканите. Определям къде им е костта. Виждам, че костта е под болдна линия, зелената линия. И това определя всъщност безопасността на процедурата и ликвидността също, защото аз виждам всичките структури, виждам кое трябва да избягам, а кое трябва да таргетирам", каза д-р Снежана Атанасова, дерматолог.

Дилъри на ботокс: Незаконна и опасна козметика от Азия залива българския пазар

Ботоксът се предлага свободно в интернет срещу 70 евро, показа проверка на Мария Савкова

Така започва всяка процедура - с анализ. Преди иглата и продукта. Но все по-често при д-р Снежана Атанасова идват хора не за разкрасяване, а за помощ. Жени с тежки усложнения след инжекции, направени от хора без необходимото медицинско образование а продуктите с неясен произход. В много от случаите е невъзможно да се разбере какво точно е инжектирано и къде.

Снимка: bTV

„Има статистика, която алармира, че има инсулти и микроинсулти вследствие на инжектиране на дермален филър в зоната на носа, междувеждието или в зоната под очите.“ „Редовно се случва перорбитален оток при пациентите. Редовно се случват запушване на кръвоносните съдове в зоната на челото. И това е доста опасна зона. До ден-днешен продължават да инжектират дермален филър в зоната на носа. Това е изключително опасна зона. Имаше случай на множество абцеси в зоната на долна и горна устна на една пациентка, на която й беше инжектиран дермален филър от неясен произход", коментира д-р Снежана Атанасова, дерматолог.

След опасния ботокс: Извънредни проверки в цялата страна за нерегламентирани процедури

Създадена е организация да бъде доставен допълнително ботулинов антитоксин

Всеки пациент е различен. Анатомията е различна. И рискът също. Има хора, при които определени зони не са безопасни за инжектиране. Но това може да установи специалист след изследване с подходящата апаратура.

„Безконтролно предлагане и продаване на продуктите – такива като дермални филъри, например. Това са медицински изделия. Искам да подчертая, че това са трети клас риск медицински изделия. Които всъщност към този клас се отнасят и сърдечните стендове и някои от зъбните импланти, но не сте срещнали вероятно онлайн да се продават сърдечни стендове и зъбни импланти. Но дермални филъри се продават абсолютно безконтролно", твърди д-р Снежана Атанасова.

Една от най-често срещаните грешки се допуска от пациентите. Те се доверяват на “промоции” и много често не проверяват дали “специалистът” има нужната квалификация.

Снимка: bTV

„Грешката – когато се отнасят много доверчиво, некритично към избора на практика, на специалист, когато не се интересуват какъв продукт ще бъде инжектиран. Те трябва да знаят, че лекар трябва да им даде информирано съгласие, да подпишат това информирано съгласие", коментира Атанасова. 

Растежът на сивия сектор в естетичната медицина наложи обновяване на медицинските стандарти. Това е опит да се въведе ред в една сфера, в която рискът често се подценява. Новият стандарт ясно дефинира: кой има право да извършва тези манипулации, при какви условия, с каква апаратура и с какви продукти. Но регулацията сама по себе си не е достатъчна, ако няма контрол и санкции.

„Ефектът е регулация на тази сфера, на тези услуги. Искам да подчертая, че специалността „есететична медицина“ няма в България. Надявам се, че няма и да има. Трябва да има тясна специалност такава като „дермавенеролог“ или „пластична възстановителна хирургия“, за да има критична клинична мисъл, когато работи с пациента", коментира Атанасова.

Има места, където естетични манипулации не трябва да се правят.

Специалистите предупреждават - естетичните процедури не са козметика, те са медицина. И разликата между безопасна манипулация и тежко уврежда често е само една — кой държи иглата.

Репортаж на Емил Кацаров и Катерина Семерджиева