Режисьорът Николай Волев ни напусна през изминалата седмица. От Пурко в "Господин за един ден" до Маргарит и Маргарита, неговите герои безкомпромисно казват това, което мнозина премълчават във времена на кариеризъм и фалш.

За любовта, свободата и вечното българско кино разказва режисьорът в последното си интервю за bTV от февруари тази година. С него тогава се срещнаха Станчо Станчев и операторът Павел Баев.

Николай Волев е режисьор на класики като "Господин за един ден", "Да обичаш на инат", "Двойникът", "Маргарит и Маргарита". Създава и знакови документални филми.

“Най-сигурният начин изкуството да ме убие, е да почна нов филм, защото моят стремеж към съвършенство ще ме довърши. Кинозалите вече не са храмове, както бяха по мое време. Те са места, където лапат пуканки, мляска се, вика се. Докато театърът все още продължава да бъде храм”, коментира режисьорът.

"Все още е възможна онази истинска, дълбока, стойностна, свята, макар и понякога неразумна любов, която за мен е единственото спасение в този свят на насилие, омраза, ламтеж за пари", казва още той.

Една от последните творчески изяви на Николай Волев беше изложба с негови фотографии зад кадър с истории за голямото българско кино.

"Виждаме Гинка Станчева, Рангел Вълчанов. Рангел - лека му пръст, мой приятел, изключителен човек. А тази снимка е, че все още има и живи, че животът продължава. И е цветна, затова, че тук животът е все още цветен“, казва той.

"От днешна гледна точка Пурко би изглеждал така, както изглеждаше тогава преди 40 години. Че то нищо не е мръднало от 1925 г., то си е същото. Пак идват разни депутати – „нашата партия ще направи това за вас, онова за вас, ще станете заможни, щастливи“. Излъгват ги и идват на власт“, коментира Николай Волев.

През тази седмица на 16.10 на 78-годишна възраст Николай Волев почина след злощастен инцидент.

"Изкуството обаче няма способността да променя обществото. Има една простичка задача. Да бъде отдушник за душата. Да бъде лекарство за душата. То не може да направи от лошия добър. Аз правя и ще продължа да правя това - да раздавам себе си докрай, до ръба на пълното изтощение, до ръба на физическата си смърт. Аз ако не се изтощя до умирачка, до смърт - не чувствам, че съм направил нещо споделя Николай Волев.

Продължи да четеш