Израелската електро поп сензация Нета е в България. Като специален гост на фестивала в подкрепа на ЛГБТИ хората Sofia PRIDE 2019 вчера тя изпълни емблематичната си песен Toy, с която през 2018 г. спечели конкурса Евровизия в Лисабон. Песента със закачливи елементи на кудкудякане я превърна в интернет сензация и посланик на различните. В специално интервю пред камерата на bTV  Нета сподели за смелостта и трудностите в това да отстояваш индивидуалността си.

Нета, добре дошла в България. За първи път ли сте тук?
Да, за първи път. Щастлива съм, че съм тук.

Какви емоции усетихте, кацайки на българското летище? Как се почувствахте?
Знаете ли, вибрациите тук са ми близки. В Израел ние също сме много топли хора, много отворени, гледаме другите в очите, нетърпеливи сме. България е една от страните с най-топли хора. Българите и също испанците. Имаме еднаква енергия. Чувствам се като у дома си.

Кажете ми, спомняте ли си времето, когато сте живяли в Нигерия?
Разбира се, че си спомням. Спомням си различните аромати и всичко около мен. Спомням си хората, които се грижеха за мен. Майка ми и баща ми бяха толкова заети с професиите си, за да осигурят всичко за семейството ни. Затова за мен се грижеше една жена. Една нигерийка. Ритмите, с който тя ме приспиваше, песните, които ми е пееше. Тези ритми са в сърцето ми. Израснах с тези звуци, с този акцент. Всичко това го има по много в песните ми. В кръвта ми има малко от Нигерия, от Израел, дори малко от Арабия. Знаете ли, това е толкова пъстро… Да, харесва ми да използвам всичко това, да присъства  в музиката ми. Когато слушаш песните ми, ти не разбираш точно откъде съм. "Почакай кой акцент е това, тя от къде е…" Харесва ми това.

Какво искате да промените в себе си?
Уау, това е много специален въпрос. Иска ми се да бъда по-смела, по-осмеляваща се по отношение на музиката ми. Аз все още греша. Все още се питам какво ли би им харесало на хората, вместо какво иска да чуе моето сърце. Когато ти си милостив към себе си, без значение как изглеждаш, как мислиш, какво искаш да кажеш в група от хора. Винаги трябва да си казваш – това е най-доброто ми аз. 

Колко пъти сте чувала „не" – точно защото не сте част от клишето?
Безброй пъти. Понякога ти се обаждат и ти казват, че мениджърът на бандата иска друг изпълнител. Случвало се е толкова много пъти. Опитах се дори да бъда беквокал. Но не изглеждах достатъчно добре и привличах много внимание. Когато се появявах с моя странен глас и питах дали мога да бъда част от бандата, те ми казваха: Не, твърде странна си. Тогава реших, че ако не съм аз в средата на сцената, това не е моята професия. Така, че аз нямах избор. През целия ми живот съм искала да бъда нормална, но природата ми, характерът ми…. Аз притежавам нещо уникално. И мразя това. Борих се срещу това толкова дълго…. Но осъзнах, че не трябва да бягаш от съдбата си. А аз бягах от себе си.

Но защо мразите това, че сте специална?
Когато бях малка, хората ме изтезаваха заради това. Хората се страхуват от това, което не знаят. От различното, към което трябва да се настроят. 

Цялото интервю гледайте във видеото от „Тази събота и неделя”.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!