Анкара се движи с бърз младежки ритъм. От малък провинциален град, известен главно с производство на вълна, днес се е превърнал в международен бизнес хъб. Градът носи клеймото на повечето големи столици – претоварени булеварди и безкрай от безлични небостъргачи.
Посрещането обаче в 6-милионния град е топло и интригуващо, с музика. Тръгваме по маршрута на столичния културния фестивал.
Концертът на световноизвестната поп и джаз изпълнителка Конча Буйка в новопостроения свръхмодерен културен център Ada Ankara е изненада за нас. Мястото е наричано музикалното сърце на Анкара и е дом на президентския симфоничен оркестър – един от най-старите в света. Концертната зала в анадолският град е препълнена. Всички пеят, танцуват и снимат. А човек има истинско усещане, че е гражданин на света – на един пъстър, широк и отворен за всички свят.
Само на метри от тази сграда ни очаква втора изненада. Стара железопътна фабрика е домакин на изложбата на един от най-емблематичните гласове в световната фотография - Стийв Маккъри. Повече от 30 години той изследва света със своя фотоапарат. Окото му е впечатлено и от картините на анадолската култура.
Скритите детайли от един град разказват много повече за него от красивите панорамни гледни. Въпреки кулата Атакуле е една от основните забележителности в столицата. От върха на кулата се виждат хълмовете на Анкара и човек лесно може да допълни своя списък с маршрути.
Оказва се, че в 6-милионния град животът е много по-евтин отколкото в мегаполиса Истанбул. И говорейки си за пари се отправяме към някогашната сграда на Централната банка, превърната днес в Музей за изкуство. Там се срещаме с един от най-значимите съвременни артисти на Турция, чиято запазена марка е червеният цвят.
Една от последните ни спирки е Държавният музей за живопис и скулптура с колекции от последния период на Османската империя до днес. Когато самият Ататюрк видял сградата казал: „Не искам да напускам това място, благодарение на ръцете, които са го украсили“.
Преди да напусне Анкара човек трябва да се изкачи до мавзолея на строителя на съвременна Турция, който е посещаван всекидневно от хиляди хора от цял свят. От това място всеки идва и си тръгва с любов, а заради любовта си към една българка, част от сърцето на Ататюрк ще остане завинаги в България.