Големият писател, учен и общественик Тончо Жечев силно вярваше в България и силата на рода. В рубриката „Наследниците“ показваме какъв бе той през погледа на сина му – Йордан и как ценностите на бащата се предават на поколенията.
„Ако нещо не харесваше татко ми, то е крайностите и да, той беше принципен, човек и беше дълбоко замислен върху собствените си правила, но някак си винаги се е опитвал да гледа и едната и другата страна на монетата, никога не е отсъждал прекалено“, разказва Йордан.
Именно и той се опитва да използва този житейски урок от него и да избягва крайностите. Обича нещата да са по средата и да имат своя път – наляво или надясно.
Професор Тончо Жечев е на 52 години, когато се ражда Йордан. Децата на неговите приятели са пораснали, но това помага на двамата да имат своите дълги следобеди заедно. И да карат колело в Южния парк.
„Той може да прекара, дни наред и седмици наред с някой автор, който да изучава в дълбочина Той четеше Томас Ман за удоволствие и за да се приспи като леко четиво. Татко ми много искаше да чета и ми носеше някакви книги, сещам се, че ми беше донесъл Платон, аз бях II клас нали малко, не съм сигурен, че осъзнаваше нали каква би била границата между мен и Платон и разстоянието, за да мога да го разбера, но се сещам, че той имаше една колонка в 24 часа тогава, която впоследствие се издаде като понеделнишки проповеди, и сега за мен това е някакъв претекст той да ме накара да ги чета тези колони“, споделя Йордан.
„Българският Великден или страстите български" (1975) е фундаменталният труд на Тончо Жечев. В него той „изследва Цариградския кръг и ролята му в борбите за църковна независимост. А синът му сподели, че разделя църквата от вярата. Според него това са различни неща.
„В малкото село Розино имаше чардак с два ореха - най-спокойното място на света. По нощите, когато всички спяха, татко седеше на чардака, а моето легло бе от вътрешната стена до прозорчето. Бях дете на 12-13 г. Попитах го за какво мисли толкова. Обърна се и напълно сериозно каза: „За живота и смъртта, моето момче. И как те са неразделни. И мен ме чака скоро смъртта, но ти не бива да се плашиш, твоят живот продължава, моят свършва...", разказа Йордан.
Проф. Жечев си отива от този свят на 23 февруари 2000 година след много тежка сърдечна недостатъчност, жадувайки за новия български Великден. Йордан е на 17.
„Той винаги ни е подготвял за това, че смъртта е нормална, дори може да се каже красива част от живота и винаги вкъщи сме били възпитавани, че, да, утре няма да ме има, вие ще продължите и споменът за мен ще бъде тук“, каза още той.
Семейството на Жечев още пази очилата му за четене, макар и потънали в прах.
Йордан избира България, завършва образованието си в Американския университет в Благоевград. Като прекарва от сутрин до вечер в университетското радио „Аура“. Един ден след дипломирането си започва работа в сферата на рекламата, а днес е криейтив директор за България на една от водещите рекламни агенции в света.
Йордан обича да се шегува, че освен реклама обича да прави и деца - има три момчета, а когато се прибере вкъщи, започва вторият му работен ден
„Спокойно, вкусно и заедно“ са другите три думи, на които Йордан учи синовете си, защото ако не са заедно, няма смисъл от спокойствието и вкусната храна. А те както и Йордан от своя баща, взимат своите малки житейски уроци, за да продължат напред към успеха отвъд рекламата.
