Киев се е адаптирал за живот по време на война. Магазини и ресторанти работя, а търговски центрове са били възстановени, предават специалните пратеници на bTV в Киев Цветана Балабанова и Александр Осиченко.

Те бяха там и преди година, когато се чу първата въздушна сирена за тревога и станаха първият български журналистически екип, който предаваше на живо началото на войната.

12 месеца след началото на руската офанзива много от украинците не искат да напускат страната си и запазват висок дух. Такива са и военнослужещи от Четвърта бригада за бързо реагиране на Националната гвардия на Украйна.

Наричат ги „пазителите на небето“. Мисията им е да не допуснат вражеска ракета да удари градовете. Не искат да разкриваме имената им, а само позивните – Меч, Стрела и Рок.

Историите на войниците от 4 бригада за бързо реагиране на Националната гвардия на Украйна
Снимка: Редакторски екип

„Когато се задействат сирените, ние сваляме предпазителя на преносимия зенитно-ракетен комплекс, слагаме го на рамо и без значение колко трае въздушната тревога – 30 минути, час или 4 часа – през цялото време сме в пълна готовност“, обясни „Стрела“.

Стрела
Снимка: Редакторски екип

Всеки от тях помни точните дати, на които е свалил противникова ракета. И признават – действат бързо, а после се радват дълго.

„Когато се прибирам вкъщи, синът ми ме посреща. Тупа ме по краката и казва – „Татко пак е пускал ракети. В детската градина ни прибраха в убежището - значи татко е работил“, споделя „Рок“.

Рок
Снимка: Редакторски екип

Въпреки че е в армията от повече от пет години, Рок признава, че и той, и другарите му са били неподготвени за количеството на противника и за огневата му мощ.

Максим споделя същите впечатления след 5 месеца, прекарани в Бахмут.

„Те стрелят хаотично, унищожават цивилна инфраструктура, жилищни блокове, без значение дали има хора, или не. Просто изтриват града от картата на Украйна. И въпреки че понасят много големи загуби, сякаш не им пука. Не си броят войниците, изпращат неподготвени хора на смърт. И това е наистина ужасно“, обяснява Максим Тера от бригадата за бързо реагиране.

Снимка: Редакторски екип

Въпреки тежката ситуация, след няколко дни Максим отново заминава за Бахмут. Ще удържат ли града – не смее да предполага, но той има цел – освобождаването на родината си.