Четири години след началото на войната в Украйна гостуваме на многодетно украинско семейство, по чудо оцеляло след ракетен обстрел, и намерило втори дом в Пловдив.

Оказва се, градът под тепетата е изключително позитивен пример за това как украинците научават български език и си намират работа.

Максим е на 7 години. В Пловдив е от година и вече говори български.

„Много харесва. Имам приятели в училище из четвърти „В“ клас", споделя синът на Анна Верховская.

Максим има трима братя и по-малка сестра. Семейството му е избягало от войната, когато станало невъзможно да се оцелява:

„Когато най-малкото ми дете Яночка беше на 6 месеца, имаше много силен обстрел и на съседната улица долетя ракета. И се взриви. Беше страховито. Унищожи напълно къщата на съседите. Тогава осъзнах, че не можем повече да останем в Украйна", разказва Анна Верховская.

За Анна Верховская и децата ѝ пловдивското общежитие за украински бежанци е втори шанс за нормален живот. Властите забраняват на най-големия ѝ син да напусне Украйна. И сега тя живее с тази мъка.

„Той остана в Украйна. Не му позволиха да премине границата, тъй като беше вече на 18. Много тежко го изживях.. Сега той там работи и живее. Казва, че спи на работата си, за да не се набива на очи. Не ходи много по улиците. Крие се в бомбоубежището заради постоянните обстрели...“, посочва жената.

Русия прие гаранциите за сигурността на Украйна по плана на САЩ

„Сега идват хора, които до последно са били в Украйна – хора, без пари – инвалиди, възрастни хора.. Които до последния момент не вярваха, че трябва да напускат домовете си", разказва Наталия Еллис , управител на Център за настаняване "Втори дом" в Пловдив.

Докато таткото работи в пловдивски завод, семейството го чака в библиотеката на общежитието.

Пътят към Пловдив и България преминал през Норвегия и Сърбия.

„В Норвегия вземат децата в детските градини от рано. Малката Яночка беше на 11 месеца, когато трябваше да я приемат в такова заведение. Жената, която ни посрещна там, ме попита как предпочитаме да се отнасят към Яночка - като към момче или към момиче. Това ме шокира. И решихме да напуснем Норвегия", разказва Анна Верховская.

В Сърбия ниското ниво на здравеопазването ги накарало да напуснат страната:

„Зъболекарски кабинет като във филм на ужасите – с окървавени нечисти стени и чаша за еднократна употреба, ползвана от не знам колко поред пациенти – реших, че Сърбия не е място за нас", споделя майката.

Освен семейството на Анна Верховская, в общежитието има и обитатели от началото на войната. Те са много възрастни хора и инвалиди. За тях няма кой друг да се грижи.

Зеленски: Готов съм да се срещна с Путин и да говорим за мир

„Основната част от тези възрастни хора са от окупирани територии или територии, гранични със зона на конфликта – Запорожска област, Херсонска област, Харковска област - от такива територии", посочва Наталия Еллис , управител на Център за настаняване "Втори дом", Пловдив

„Когато започна войната през 2022-ра година, първоначално не исках да тръгвам. Но после прелетя ракета в съседния двор и се взрив. Тогава синът ми настоя да да напуснем Украйна. Със сина си дойдох тук. Той е сляп по рождение. За него се грижа", коментира Лидия Чибанова, на 75 години

Много от възрастните бежанци се надяват войната да свърши и да се върнат по родните си места. Но за младите – бъдещето в Украйна е под въпрос.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK