"Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия" - тези думи разпространяват из София трима български студенти през 1968г. Днес тяхната история разказва комиксът "На конци. 1968. Една действителна история".
Годината е 1968, месецът е август, мястото - Прага, столица на тогавашна Чехословакия. Нейният лидер Александър Дубчек ще остане в историята като един от реформаторите на комунизма. Опитите му биват смазани от танковете на т.нар. Варшавски договор, самият той е свален. Тези единствени по рода си събития, белязали цялата 1968 г., ще останат в историята под името "Пражка пролет".
Докато пражките граждани спират танкове, в България се провежда Световният фестивал на мира и солидарността.
„София беше тъмна. Сега един град като Септември е по-добре осветен от София тогава. Имаше едни стълбове през 70-80 метра с една мижава лампа и то по Витошка. По улиците отзад тук-таме нещо, но се движиш в нощта. Няма светлина“, разказва единствения оцелял от тримата протестирали Александър Димитров.
Той е студент по история, когато се случват размирните събития в Прага. Александър и двама негови колеги решават да покажат своята солидарност към случващото се.
Макар и без разстрел, тримата студенти не остават безнаказани.
„Бях под наблюдение на ДС, избягвах да се събирам с приятели, ако някой ми гостуваше след това го викаха През 6-8 месеца ме викаха в четвърто районно да ме питат как съм. Изключиха ни от Университета на Комсомолско събрание, влезе в сила присъдата, лежахме в затвора. Ние знаехме, че сме престъпили наказателния кодекс. След като бяхме два месеца в следствения отдел на ДС, мене и Валентин ни пуснаха под гаранция като целта беше да установят какви други връзки имаме. Те толкова близко вървяха зад мен, само дето не ми носеха куфарчето, ние не се срещахме с никого. В края на краищата свалиха Тодор Живков, то беше края на седмицата, подготвих си документите, питаха там и ми възстановиха правата и след 91-ва успях да завърша история“, добави той.
Освен със затвор и преследване, ДС наказват Александър Димитров като го изселват със заповед.
„След като ме освободиха, решиха, че съм свободолюбив - не съм подходящ за София и ме изселиха в едно свищовско село. Там пък имаше бригада на студенти от Свищовския университет и се запознах с жена ми. И така си живеем вече 48 години след това заедно“ каза още Александър Димитров.
Историята на Александър, Едуард и Валентин оживява в комикса "На конци. 1968. Една действителна история."
„Това, което се е случило тогава, е дело на едни хора, които са ни близки до нас. Дори Сашо Димитров сам казваше, че той не се смята за герой. Акцентът в цялата история е този спонтанен порив, който възниква. Специално обърнах внимание на тази атмосфера на следене, която беше въведена тогава. Сашо ми каза, че между двама души винаги се е говорило всичко, без проблеми и в момента, в който се появи трети - почват всички да си мерят приказките“, обясни художникът на комикса Веселин Праматаров.
В комикса художникът Веселин Праматаров се потапя в духа и речника на времето. Оказва се, че заглавието "На конци" не е случайно.
„Когато те са заловени от ДС и са арестувани, делото, което е наречено „Марионетките“, тъй като те са нарекли Тодор Живков „марионетка“. От друга страна, тогава е била популярна една песен "Кукла на конци", която според някои източници при нейното изпълнение се подразбирал Тодор Живков - кукла на конци“, добави художникът.
Вижте повече във видеото.
