„Аб урбе кондита“ в превод означава „От основаването на Рим“. Тази велика империя е дала много за развитието на човешката цивилизация. 

Забележителни са изгражданите инженерни съоръжения и пътища. Такъв пример е пощенската станция на „Виа Диагоналис“ – един от римските пътища през нашите земи. Интересен обект, който нашите археолози проучват последните две години.

„Римляните тук са изградили един тип структура, за която има всичко необходимо“, обяснява гл. ас. Калина Петкова от НАИМ-БАН.

13 снимки
С камила по древните римски пътища
Снимка: Ладислав Цветков

„Обектът е важен със своите структури, които намираме тук, защото започва още през X в. пр. Хр. и след кратко прекъсване продължава до X в. сл. Хр.“, допълва гл. ас. Калина Петкова.

„30 римски мили е разстоянието между двете пътни станции. Разположението на структурите по пътя е следвало определена логика и определено разстояние. Римляните са били прагматични хора и при тях правилата са важни, за да може империята да се развива“, казва още гл. ас. Калина Петкова.

Римляните са изграждали различна инфраструктура у нас – като например мостове и пътища. Това е един стар римски път. Интересното е, че те са го построили на южния склон. Столетия след това ние го строим на северния склон. Съвсем ясно е кой е правилният избор.

Разкритата пътна станция се отличава с редица постройки - конюшни за коне, сграда на управителя на станцията, както и пещи за правене на вар. „Това е производствената част на обекта и в момента се намирам в една пещ, която е изградена от тухли“, обяснява гл. ас. Калина Петкова. 

В източния край на обекта са проучени 98 гроба от късноантичен некропол от средата на V в. и началото на VII в. „Това е бронзова чаша, която се нарича италийски секстарий. Тя е използвана като мерна единица в римската империя. Върху чашата има надпис на латински език, който е посветен на всички императори и в надписа за първи път се споменава името на сердикийски магистрат, който се казва Нонозос“, продължава своя разказ гл. ас. Калина Петкова. 

Нашите археолози се натъкват на нещо любопитно – скелети на камили, един от които е изключително добре запазен. „Доколкото знам от колегите археолози, в толкова голяма цялост камила не е намирана в България. Като цяло даже в Европа няма толкова добре запазен скелет“, твърди гл. ас. Калина Петкова. 

„Реално в България имаме толкова запазен скелет на камила“, допълва гл. ас. д-р Надежда Карастоянова от НПМ-БАН.

„Първото е по морфологията… виждаме един гигантски размер на животното… както виждате това му е предния крайник. Другото характерно за камилата са тези метаподи – при хората това е връзката между ходилото и китката, но при камилите се вижда тази особена форма“, обяснява Стела Николова от НАИМ-БАН.

„Камилата, за разлика от другите тревопасни животни, има тези бивни, които са изключително изразени и по тях може да се определи възрастта на животното. В случая смятаме, че животното е мъжко, защото бивните са много големи“, категорична е Стела Николова.

„Това ни дава много информация за връзката между човека и животните в различните периоди. Различните периоди си имат своите проблеми, както в праисторията е бил въпросът за одомашняването на животните… оттам в римската епоха може да говорим за едни внесени видове. Те са внасяли видове, които не са характерни за Европа“, пояснява гл. ас. Калина Петкова от НАИМ-БАН. 

Вижте още във видеото.