Защо науката обича прилепите? Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките е едно от много интересните научни звена.
"Вие сте в най-новата лаборатория, която е открита тази година по Екотоксикология и благодарение на фонд научни изследвания ние изследваме тук кръвни проби на прилепи дали те са имали вируси на бяс", разказа главен асистент Хелиана Дундарова от ИБЕИ-БАН.
Главен асистент Хелиана Дундарова е сред малкото учени у нас, изучаваща едни от най-старите животински видове у нас - прилепите.
"Идеята на този проект е да покажем, че не е толкова лесно вирусите да прескочат от прилепите на хората и всъщност вирусите да си живеят в прилепите, без да се разпространяват в околната среда", каза тя.
Прилепите поради бързия си метаболизъм в полет и висока телесна температура са своеобразен гостоприемник на различни вируси. Носят ги в себе си, но на практика не се разболяват от тях.
Пандемията от COVID-19 изведе една от теориите за разпространението на този вирус именно от прилепите. Последните изследвания обаче по-скоро дават друг резултат.
Изследванията са главно за разпространението на бяс.
Глобално статистиката е много ниска под 1% и много рядко случайно е ухаран човек, обясни главен асистент Дундарова.
Науката работи с данни, които водят и до съответните изводи.
"Имаме едно животинче, което в някакъв период е имало вирус на бяс, но си е създало имунитет и си живее. Науката обича прилепите, защото са единствените летящи бозайници и те не са изменили своята анатомия 55 милиона години. Това означава, че те са съвършени от самото начало. Те обхващат много екологични ниши и са космополити", подчерта тя.
"От тях зависи тропичната екосистема, защото те там играят ролята на пчелички. Много растения са се приспособили към тях и те ги опрашват. Благодарение на тях, ние консумираме текила и шоколад, а в България те са един много активен био-пестицид. Те изяждат много от вредителите по земеделските растения", заяви главен асистент Дундарова.
Прилепите са забележителен вид, който не само, че не е опасен за нас хората, но са много полезни за природата.
Макар и малки по размер, една колония от прилепи може да изяде 300 килограма насекоми.
"В активния летен сезон женските отглеждат своите малки и формират т.н. детски градини и са длъжни да консумират много, за да отгледат своите малки", подчерта тя.
"Те са много интелигентни животни, не се интересуват от нас. Те имат много близки черти с нас хората. Малките се отглеждат в детски градини, а мъжките в този период си живеят самостоятелно и си правят каквото си иска, а на пролет правят брачни двойки", обясни тя.
Главен асистент Дундарова работи по редица международни проекти, което е изключително полезно за изучаването на тези причудливи бозайници.
"В Казакстан и Киргистан имах два научни проекта, които бяха финансирани от РЪФОРД за опазване на пещеролюбивите прилепи и там взех проби, които ще анализираме генетично, за да видим каква е разликата между нашите тук и тези там. Защо са толкова сходни морфологично и са различни генетично", каза тя.
"Тази година имам проект между Българската и Виетнамската академия на науките. Този път искаме да видим какво се случва на границата между Ориенталската зоогеографска област и палеоарктичната. Прилепите от Виетнам ще ни отговорят на този въпрос", обясни тя.
"Като видове трябва да ги пазим, защото те са много чувствителни към промените в естествения им хабитат. Затова не влизайте като намерите пещера. За това си има хора. Снимайте се на входа, това е най-добре", категорична бе главен асистент Дундарова.
Проектът е финансиран от Фонд научни изследвания, проект КП-06-НЗ1/14 от 11.12.2019 г.