Тази седмица у нас отбелязахме 20 години членство в НАТО. А от революцията на Майдана през 2014, Кремъл разпространява наратива, че Западът "заговорничи" с Украйна с цел разширяването на военната инфраструктура на Алианса.

Тази седмица в рубриката "Истина ли е, че" Цветелина Петрунова проверява фактите около тези твърдения.
Миролюбива Русия и подчинена на САЩ Европа по пътя към Трета световна война. След разпадането на Съветския съюз, 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО, четири от които граничеха с Русия.

Украйна поиска да се присъедини чрез Плана за действие през 2008 г.

“Обвинението, че разширяването на НАТО е в основата на руската инвазия в Украйна няма нищо общо с фактите. Ако се върнем през 1997 г., дори преди поканата на НАТО Холандия, Полша и Чехия да се включат в Алианса, вече съществуваше обширно споразумение за осъществяване на специални отношения между НАТО и Русия и в това споразумение ясно беше описано как се осигурява сигурността на Русия - едно от условията беше да не се поставят атомни оръдия на територията на страните граничещи с Русия, а и на всички страни които след 1997 г. подписваха договора за присъединяване и това беше така до 2014 г.“, коментира Стивън Пфайфър – посланик на САЩ в Украйна.

„Тогава споразумението се промени, защото Русия използва военна сила за присъединяването на Крим към територията си - още един исторически факт. Когато през май 2002 г. Владимир Путин се срещна с тогавашния украински президент Леонид Кучман на официално изявление, той увери, че това дали Украйна ще се присъедини, са отношения, в които Русия няма да се бърка“, посочва още той.

„Да, през 2004 г. балтийските държави се присъединиха, както Норвегия и Полша, но до 2021-2022 г. нито една държава, пряко засягаща границите на Русия, не е станала част от НАТО. Както и до този период никога не е имало притискане от страна на НАТО за присъединяване на Украйна в Алианса. Междувременно три месеца след началото на войната започна процеса за присъединяването на Финландия и Швеция, но Путин отново не реагира толкова остро. Затова за мен е истински трудно да разбера защо Русия продължава да използва НАТО като основна заплаха и причина за действията си“, посочва Пфайфър.

Йордан Божилов е бивш заместник-министър на отбраната и председател на Софийския форум за сигурност. Посочва, че често Русия използва разширяването на НАТО като една от основните причини за войната.

„Режимът на Путин от години се опитва да завзема територии, нека си припомним, че войната в Украйна не е единствената подобна авантюра на Русия. През 2008 г, беше завзета част от територията на независима Грузия. Русия поддържа войски в Преднестровието, това е част от територията на Молдова. 2014 г. бяха завзети части от Украинска територии и Крим и от 2022 г. Русия започна пълномащабна война срещу Украйна, с цел завладяване на Украйна и установяване на марионетно правителство - или поне това е, което знаем от изказванията на руски официални лица“, посочва Йордан Божилов.

„Според всички международни договорености, включително документите, които бяха в основата на европейския мир и сигурност след края на Втората световна война всяка една държава може да решава как да се развива, в какъв съюз да членува, по какъв път да поеме, това решават нейните хора“, коментира още той.

„Разширяването на НАТО беше решение на държавите, които се присъединиха, и съответно решение на старите страни членки да приемат новите“, допълва бившия заместник-министър на отбраната.

Разследващият журналист Петър Дикинсон пише редица статии, свързани с истинските причини за инвазията на Русия в Украйна.



„Присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО  от началото на войната е ясен пример за това, че границите на Алианса с  Русия се увеличават по една причина и тя е, че граничещите държави се страхуват от империализма на Кремъл, търсят обща сигурност и постоянна защита, а НАТО им предлага точно това. Така, че всъщност е точно обратното на това, което разпространява Русия - НАТО не е агресивна стъпка срещу решенията на Руската федерация, а е защитна реакция от страна на съседните държави“, посочва Дикинсон.

„Ако погледнем геополитическата ситуация през последните двайсет години, много по-лесно е да се обвинява Запада за всичко, което се случва. Западът е виновен за конфликтите в Близкия изток, Западът има сила. От другата стана стои Русия и много често не разбираме какво мотивира Русия да разпространява редица митове и наративи. Но не трябва да забравяме, че Русия е империя, която се стреми да върне териториите си, изгубени след 1991.  Именно тази липса на разбиране за руския империализъм е в основата на това да не разбираме колко амбицирана е Русия в желанието си да завземе изцяло Украйна“, коментира още журналистът.

Друг често срещан наратив, свързан с образа на Руската федерация, е нейният миролюбив характер.

Професорът по политология в университета Темпъл в Токио - Кен Московиц, строго осъжда тези твърдения в анализите си.

„Русия е всичко друго, но не и миролюбива държава. Путин се стреми да разделя и владее, в името на идеята за Руска империя. Със сигурност Запада и НАТО подкрепиха с максимални усиля Украйна при инвазията на Русия преди повече от две години. Байдън много добре знаеше, че тази подкрепа може да доведе до още по-голяма ескалация на положението, до разрастване на войната не само в съседни държави като Полша и Унгария, но и в Западна Европа. Особено чрез атомните оръдия на Русия, така че Западът и НАТО много осъзнато и умерено започнаха да подкрепят Украйна - с напасващите военни действия тази военна помощ за Украйна, разбира се, се увеличаваше. Не мисля, че САЩ се отнася меко с Русия, нито пък Европа. Но е факт, че не се очаква скорошен край на войната“, коментира Московиц.

Мила Серафимова е дългогодишен преподавател по кризисна комуникация в Софийския университет. За нея комуникационните кампании на организации като НАТО трябва да приемат съвсем нов начин на разпространение.  

„Ако Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ, силно се надявам Русия да не подобри отношенията си със Запада. Още при предишния мандат на Тръмп забелязахме много добра връзка между него и Путин, затова и се очаква Тръмп да забрани военните помощи от САЩ към Украйна. И също така според мен Кремъл ще види в победата на Тръмп заплаха за бъдещото участие на Щатите в НАТО. Така може би до 2026 г. Тръмп ще изключи САЩ от Алианса или ще остане в него, но без изпълнението на член 4-ти и 5-и от договора, което може да бъде не само лош изход за Европа, но и за Америка. Така, че връзката на Путин с Тръмп ще бъде възможност за отслабването на НАТО и установяване на интересите на Кремъл на територията на Европа“, коментира Стивън Пфайфър.

Продължи да четеш