Любовта и целта към високи спортни постижения някак се преплитат и събират златните сърца на българското гребане. За олимпийското семейство на Румяна и Свилен Нейкови България винаги е била на първото място. В името на родината те посвещават целия си живот.
„Бях още 18-годишна, когато за първи път се видяхме с него, преди това само бях чувала за него”, спомня си Румяна Нейкова.
Бяхме на лагер с националния отбор и пристигнаха юношите и девойките да попълнят състава и там някъде стана, първите искри там прехвърчаха, както се казва и постепенно във времето се случиха нещата. Аз се радвам, че по-нататък ние успяхме да запазим една стабилна връзка до и днес, разказва олимпийската шампионка.
За по-малко от година те вече са сигурни, че искат да споделят моментите, в които има и солени, и сладки сълзи.
„Бяхме на контролни състезания тук в Пловдив, беше април месец, края на април. Аз бях на състезание на световна купа в Сан Диего и се върнах и трябваше да участвам тук на Световната купа, трябваше да се климатизирам, беше ми много тежко, бях притеснена за това, което ме очаква на контролното и между гонките в хотела, в който живеехме, той ми предложи”, казва още Румяна Нейкова.
Първата спортна победа, която посрещат вече като официално семейство е през 1993 г., когато Румяна става първа на Световното първенство за младежи в Гърция. И така до 2009 г, когато за последен път химнът свири в чест на Румяна и съвместните им усилия със Свилен.
Между тежките тренировки и медалите двамата стават и родители. В активните спортни години и за двамата е трудно да се посветят на родителството, но след 2009 г. година новите им пътища им дават тази възможност.
Свилен и Румяна днес са треньори правят всичко възможно, за да чуват отново химна на България от първенствата по-гребане за младите български таланти. Щастливи са, че имат повече време за синовете си и се определят като истински щастливци в живота.
