Eкстремният им живот се случва между морския бряг или високите глетчери на Европа. Вече 11 години Яна Липованска и Краси Тодоров от D2 и Jeremy определят заедно посоките на своите пътешествия, а когато кемперът им е в покой, тя осъществява следващия иновативен проект, а той застава зад пианото на инди рок групата Jeremy?
„Яна мен ме забеляза. Всъщност Яна беше приятелка, съученичка на едно мое бивше гадже. Идвала е вкъщи на гости и от там се познаваме. Една или две години след това и нещата се случиха, просто бяхме вече готови един за друг“, споделя Краси.
„Всъщност нищо не изглеждаше сериозно в първоначалния момент, а по–скоро сме се забавлявали, докато не дойде един момент, в който аз всъщност мога да отбележа, че наистина вече бяхме заедно. Аз си бях в Русе при баща ми. Краси вече имаше ключ от квартирата, в която живеех тогава и му се обаждам да го питам какво прави и той ми каза, ами прибрах се вкъщи, в твоето вкъщи“, спомня си Яна.
Стрелката на компаса не позволява на Яна и Краси да се задържат задълго вкъщи. След раждането на сина им Сава, те хващат здраво ръката му, готови за следващото предизвикателство.
„Бяхме доста стресирани в началото и стресирани не защото не сме го искали, напротив, а защото си бяхме изградили някакъв живот, който имахме жестока свобода общо взето. Разполагахме си с времето и се чувствахме супер добре. Оказа се, че сега имаме още повече свобода заедно. Сава ни учи постоянно на много неща“, казва Краси.
„Той е доста емоционална душа трябва да намериш правилните думи и да подходиш истински с разбиране и с любов - безусловна истинска и откровена любов, защото единственото нещо, от което децата всъщност имат нужда е любов и ако успеем да им я даваме по правилния начин, всичко е наред“, довършва Яна.
На въпрос кой от двамата се страхува повече за другия, Яна казва, е вече са свикнали.
„В един момент човек свиква. Естествено, че се притеснявам, естествено, че ме е страх до някаква степен, но тъй като той достатъчно много пъти вече се потроши, видяхме че в края на краищата оцелява на този етап. А пък и честно казано ние и двамата от самото начало сме такива, че всеки остава другия да прави каквото иска, това което му доставя удоволствие. Аз не мисля, че има какъвто и да било смисъл да казваш на човека до себе си не няма да ходиш да караш, защото ме е страх мене“, казва Яна.
„Савата беше на две и половина, или на три, като си направих последната контузия и си извадих рамото много лошо и тогава, седейки така 45 дена, той идваше да го гушна и аз нямаше как да го вдигна и да го гушна. Тогава почнах да се замислям малко за нещата, но със сигурност вече надраснах някои неща. Съумявам напоследък, последните години така да ги контролирам на едно безопасно ниво“, казва Краси.
Яна, Краси и Сава строят своите спомени заедно. Едно щуро, къдраво семейство, което успява да балансира номадството със забързания ритъм на деня. За последните четири години изминават над 50 000 километра с кемпера, за да поставят най–после четримесечна котва това лято в Арапя.
„Разбира се, че има препятствия. Разбира се, че има предизвикателства, проблеми, неща, с които трябва да се справяме. Нещата, с които трябваше да се справим през тези 11 години, които са били трудни, не са били малко, не са били леки в никакъв случай, но е много важно когато двама човека просто минават през труден период и се осъзнават“, казват те.
„Аз съм най–благодарен, че виждаме света по един и същи начин през една и съща призма, която е според мен най–водещото и най– важното, което трябва да се случва във връзката между двама човека, които трябва да са заедно. Оттам нататък всичко е въпрос на нагаждане на нещата и на компромиси“, казва Краси.
На въпрос с коя детска песничка Яна би описала Краси, тя избира „Рачо капина“.
Повече вижте във видеото.
