Мариус Донкин е актьор, а Велислава психолог. И двамата успяват да стигнат там, където е най-трудно – до човешките емоции.
„Театърът лекува душата, а лекарите тялото“, категоричен е Мариус Донкин, директор на Народния театър "Иван Вазов" от 2016 г. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1971 г. в класа на проф. Боян Дановски. Има десетки роли в театъра, киното и дублажа. Д-р Велислава Донкина е доктор по психология към БАН, член на Американската психоаналитична асоциация.
Тя разказа пред водещите колко отдаден е баща й и как със сърце прави всичко за нея и успява цял живот да бъде много строг и изискващ, но винаги насреща, въпреки че гори в това, което прави.
„Дъщеря ми беше още мъничка, около 4-5 годишна, и искаше да стане актриса, а аз я убеждавах, че не трябва да става. Изведнъж един ден ми каза „Не искам“, питах я защо, а тя отговори – много рядко си вкъщи. Това ме забоде като пеперуда на стената и тогава не спах цяла нощ“, сподели Донкин.
„В театъра животът е с върхове и падения. Тази драма в падението е страшна и един родител не би искал да види детето си така“, добави той.
Въпреки съпротивата на баща й Стефан Данаилов я чул, защото тя се осмелява да помоли баща си за уроци при него.
„Данаилов ми каза: Какво бе, моето момиче, чувам, че и ти искаш да си актриса. Ама ние ти сменяхме пелените тука, ти си от нашите деца и да имаш талант аз няма да те взема. Аз тогава изобщо не кандидатствах, но след години, като завърших психология, тайно кандидатствах за магистратура в НАТФИЗ“, сподели Велислава.
По-късно, след като вече става доктор, след тежък случай провежда телефонен разговор с баща си.
„Само да ти кажа, че сега излизам от реанимация и да те питам това по-страшно ли е от това да падне едно представление“, сподели докторката.
„Първото представление, което тя изгледа, е, когато нямаше кой да я гледа и беше с мен. Сложих я да ме чака до помощник-режисьора и когато свърших, тя ме гледаше със зяпнала уста“, припомни си актьорът.
„Той играеше просяк и тогава ми се стори много грозен. Аз изпитах такова състрадание и му казах: Татко, не искам повече да играеш такива роли“, разказа Велислава.
Мариус Донкин допълни, че възпитал дъщеря си с пример, а не с приказки. В патриархално и консервативно възпитание, но все пак винаги може да направи всичко пред него.
„Когато му казах, че ще се омъжвам, според мен той изпита облекчение. Те с мъжа ми са много близки и имат еднакви хобита, да ходят заедно на пазар и са запалени по езда. Той рязко и изведнъж ми показа, че ми дава много голяма свобода дори в това ми решение“, поясни Велислава.
Баща и дъщеря коментираха, че и двамата в своите професии се занимават с чувствата на хората, въпреки че са доста различни като цяло и точно това ги обединява още повече.
