В събота се навършват 20 дни от кончината на проф. Галилей Симеонов, известен като най-добрият портретист на Васил Левски. Той живееше в примитивност, вместо в лукс, и рисуваше на село – вместо в градски ателиета.
Беше ученик на Илия Бешков и приятел на Йордан Радичков.
Професорът си отиде в Деня на народните будители.
Когато стане дума за професор, който живее с гъски и спи в плевня или каруца, значи става дума за професор Симеонов. Галилей Симеонов.
Името му по документ е Никола Цветин. но го знаят малцина. Сменя името си след разговор с учителя си Илия Бешков, чийто сборник със спомени често беше в ръцете му.
В битието на гъските, обитаващи къщата му в село Гаврил Геново, намираше очарователен ред. „Това е детска обич и като детска обич, не я пипам. (…) Пухкавички такива, много писукат. То е по-скоро едно гукане между тях и всичко около тях. Казват, че съм странен малко, аз не намирам“, казва художникът през 2014 г. в интервю през 2014 г.
Най-чистата и дълбока памет намираше в родната си земя, затова оставяше и вещите в дома си да се срастват с нея – докъдето могат от мястото, на което са оставени със съзнателна небрежност.
„Както той казваше: „под бащината къща най-хубаво се спи“. Той беше особен човек, за нас – недоразбран. Живееше доста, доста скромен, примитивен живот. Не искаше лукс“, каза Филип Филипов, км. нам. на с. Гаврил Геново.
Днес гъските на професора ги няма – отишли са си преди него. Но и без тях дворът не е съвсем пуст. Oт там все още наднича един негов портрет на Левски, а едно коте все така продължава да го търси.
Никой не знае колко пъти Симеонов е рисувал и довършвал лика на Апостола. Или пък на Ботев, или на други воеводи. Но колегата му Венелин Захариев знае колко пъти е рисувал самия професор.
„Просто той е бил в мене винаги и много съм благодарен, че го имаше. Все си мисля това, че беше съученик на Радичков – в една гимназия, берковската, заедно са завършили – мисля, че приличат на два яки бивола на Северозапада, които теглят котурата напред. Та, нещо от Северозапада, ако има мисля, че това последно е Радичков и професор Галилей Симеонов“, посочи Захариева.
Повечето от платната му се съхраняват в галерия в Монтана, много други са в частни колекции.
Останалите в дома му или в нечии други ръце, скоро ще се съберат в една галерия – ако не в родната му къща, то някъде близо до родните му земи. Защото ги обичаше такива, каквито са.
