Кухнята, която разказва история: Как турски традиционни ястия стават част от политиката и дипломацията?

Турция е позната по света с баклавата, кебапа и богатата си кухня. Но в югоизточната област Хатай храната е много повече от вкус. Районът събира в себе си история на римско, византийско и османско време.

В рамките на инициативата „Трапеза и наследство“ Хатай беше представен като пример за гастродипломация.

В Хатай историята не е само в паметниците, тя е и на трапезата. В този край на Турция храната носи паметта на много цивилизации - през тези земи минават римляни, византийци, османци, търговци, поклонници и цели общности с различни религии и традиции.

И всички те оставят следа. Не само в архитектурата, а и в кухнята.

„Гастрономическото и историческото наследство на Хатай е много дълбоко вкоренено. Ние, готвачите и представителите на културата, се опитваме да представим тази култура пред международната публика“, разказва Ахмед Учман.

Инициативата „Трапеза и наследство“ показва района през храната. На масата се появяват захтер със зехтин, хумус, бабагануш, чушки с орехи, късър с булгур и наров сос, орюк, кайтаз бюрек, фирик пилаф, пълнени сушени патладжани, местни супи и шербети.

Това са вкусове, които идват от домовете, от празниците, от старите пазари и от разговорите около масата.

В Хатай вкусът е силен. Няма страх от подправки, от киселина, от лютивина, от аромат. Тук храната трябва да се усеща, да има характер, да разказва откъде идва.

Едно от най-обичаните ястия в Хатай е тава кебапът или тепси кебабъ. На пръв поглед е семпло ястие. Месо, зеленчуци, подправки и фурна. Но точно в тази простота е силата му.

Месото се накълцва много ситно със специален широк нож. Смесва се с лук, магданоз и пипер. След това всичко се разстила в тава и се пече, докато ароматите се съберат. Тава кебапът е ястие за споделяне.

А ако тава кебапът е соленият символ на Хатай, кюнефето е сладкият. Тук на него се гледа почти като на гордост. Не просто десерт, а майсторлък.

Кюнефето се прави от тънки нишки кадаиф, местно сирене, масло и сироп. Но в Хатай казват, че тайната не е само в рецептата. Тя е в продуктите, в млякото, в маслото, в сиренето, в ръката на майстора и в опита, който се предава с години.

Това е и смисълът на гастродипломацията. Една държава да говори за себе си не само чрез политика, а чрез култура, традиции, продукти и вкусове.

В Хатай след земетресенията на 6 февруари и разрухата, която ги последва, трапезата остава сплавта, която задържа хората към корените си.

Някога Антакия е имала шест порти. През тях са влизали хора, стоки, подправки, идеи и култури, а днес Хатай отваря друга врата през храната.

След земетресението храната тук има и още едно значение. Тя е начин хората да кажат - останахме, помним, продължаваме.

В една тава, в една подправка, в едно парче кюнефе се събират векове история. А гастродипломацията тук изглежда като пълна маса, около която винаги има място за още един човек.