Седмица преди изборите "2 в 1" ви срещаме с българи, които са убедени в смисъла на гласуването, ценят членството ни в Европейския съюз и осъзнават важността на това кой ни представлява в европейския парламент.

Тя намира смисъл в писането, рисуването, фотографията и срещите си с хора. Прави изложби. Родом е от София. Животът ѝ минава между Женева, България и Рим. До 2000 година работи като преводач от френски език.

Водена от интереса си към старинните процеси, учи фотография. Описва се като търсещ човек. През обектива на Леда може да намерите красота дори в стените и ъглите. 

„Точно тази скулптура на нашия скулптор Георги Донов е един символ, който пък е малка препратка към 91-ва година, когато Соломон Паси символично покани в трабанта си тогавашния секретар на НАТО. Тук е символът на София, символът на онази Европа, за която са се борили възрожденците, символът на една епоха, която бива заменена с една друга, която ни държа 50 години и още не ни е пуснала“, казва Леда Паташева, фотограф и художник.

Понеже ще си говорим за свободата на избор и за смисъла на избора – какво е свободата за Вас?

Леда Паташева: За мен свободата е онзи дар, който не ни е даром винаги даден. Мога да кажа, че е най-ценното, с което едно човешко същество разполага, ако разполага с него. Бях на 18, покани ме на гости мой много близък роднина, отидох на гости за две седмици и останах няколко години в Женева. Помня времето – 92-ра година. Когато заминавах, имах еднократна виза, тримесечна за посещение. Помня първото ми идване до София, когато трябваше да си извадя транзитна виза през Австрия. Тогава пътувахме с автобуси. Помня много добре как чаках три денонощия за транзитна виза пред австрийското посолство. Накрая заснех хората, които пълзяха по оградата... Подарих им я и си пожелах на себе си това скоро да свърши, защото беше унизително, беше изключително, беше като опашките за млякото и хляба малко… Ето това е разликата на избора, който сме направили политически в последните години. До 2007 година бяхме в това положение.

 

В Женева с какво се занимавахте основно?

Леда Паташева: В Женева учих, избрах си литература, след това специализирах техника на превода, като всеки студент си бях намерила допълнителна студентска работа, имахме стаж към ООН, който беше в момента, в който специализирахме превод. Това беше мястото, което 6 месеца всеки ден посещавах и си казах – никога, нито ден повече на такова място.

Снимка: bTV

Пространството се оказва тясно за духа ѝ разказва още Леда.

Коя беше първата Ви работа, която истински желаехте?

Леда Паташева: Може би близо 10 години по-късно, когато започнах да развивам едно малко местенце, което беше първата галерия за съвременна керамика, абсолютно различно от това, което бях учила, в София, все още я има, други хора се занимават с нея. Там ми беше сърцето. Една голяма част от ежедневието ми, от навиците ми са свързани с това да посегна ако не към фотоапарата, то към телефона. Дори последната ми изложба я направих изцяло с телефон за хората, които гледат постоянно и забелязват детайлите, рисуват, снимат. И рисувам, и пиша, все още превеждам, когато се налага. Снимането ми е най на сърце. Досега не съм си позволявала да снимам природа, защото нямаме този сензор, това измерение го няма във фотографията, защото докато си говорим с Вас, чуваме една птичка, която пее, това не можем да го пресъздадем. Напоследък виждам, че бих могла да намеря пътя към онова, което е отвъд нас, нетленното и това е природата, която ще я има и я е имало и преди нас.

Снимка: bTV

А какво ви отвежда в Рим преди 4 години?

Леда Паташева: Отведе ме животът. Поканиха моя съпруг да бъде нашият посланик към Светия престол. Той като посланик си имаше своите стриктни функции, но и съпругите на дипломатите не стоят без работа, стига да искат да са активни. Специално към Светия престол има изключително развита система за социални програми, към които аз на драго сърце се включих. Имаше борд на директорите, станах част от този борд на асоциация WAWA, сега е WASA, моят ресор беше културата, но както е културата така сме раздавали храна по време на пандемията, имали сме срещи с общности, които са буквално забравени от целия свят. Хора маргинализирани, хора, които са изпаднали от обществото отдавна и имаше общности към сестрите на Майка Тереза, които ги бяха подкрепили. Даваха им подслон, хранеха ги и тук ние бяхме в подкрепа на тези ежедневни грижи. Включително се срещнах с една българка. Постепенно се сближихме, говорихме. Беше много тъжна история. Жената вече беше психически страдаща, имаше нужда от лечение и там, където беше настанена, имаше 15 жени от цял свят, включително и италианки и такива, родени в Рим. Лично аз съм участвала с над 30 реализирани проекта, което са за мен едно голямо училище по човечност.

Снимка: bTV

Да ви върна към фотографията. Предстоят ни избори 2 в 1. Ако трябваше да запечатате някакъв кадър, с който да покажете за какво ще гласувате сега на 9-и юни, какъв кадър би бил той?

Леда Паташева: Това би бил онзи кадър, онзи антикадър на онова, което подарих, на онази снимка, която подарих в австрийското посолство, тоест онези хора, които драпат през едни решетки, за да достигнат до своите два часа свобода, за да преминат някъде. Евроизборите са ценностна система. Демокрацията може да не е съвършена система, но по-добър клуб от Европа засега не познаваме. Нека да не забравяме, че ние принадлежим на Европа и Европа е в нас и да се опитаме честно и осъзнато да си запазим тази ценностна система.

А защо е важно да сме част от ЕС, на Вас какво Ви дава това?

Леда Паташева: На мен ми дава свободата към днешна дата, когато реша да видя децата си – просто да кликна с един бутон и вече да хвърча към тях и обратно, защото това е нашата история. За щастие ние сме родени тук и ми е много важно децата ни да не загубят тази свобода, така както аз невинаги съм я имала.

Важно ли е човек да пътува като Вас и да има различен опит, за да мисли като Вас и за да оценява важността на тези евроизбори?

Леда Паташева: С никого не бих се сравнявала. Всеки трябва да се съизмерва със собствените си мечти, със собствените си възможности и дадености. Важно е всяко едно пътуване, но в крайна сметка разбираме, че и цял живот да сме пропътували Земята три пъти, ние пътуваме към себе си, към нашата същност.

Иска ми се да завършим, както започнахме, какво е свободата на избор за Вас?

Леда Паташева: Свободата на избор за мен е всичко. От избора ни зависи и виждаме ние кои сме, защото в крайна сметка накрая на живота ни, когато и да е той, виждаме, че сме платили цена на точно този свободен избор, точно той ни е довел до мястото, в което сме. Моят избор вярвам, че ме води в правилна посока. Надявам се тези избори, евроизбори да накарат да се замислят всички млади хора. Тези като нас вече знаят какво искат, но много бих искала да ги провокирам точно с една активност – бъдете активни, защото изборът да не избереш не вярвам в него.

Изложбите ѝ са три - Face Box, „Ангели“ и Carpe Diem. Ангелите прелетяха над Виена, Рим и София. Face Box беше показана в Рим, а Carpe Diem имаше две последователни издания в София. В края на септември предстои представяне на каталога Carpe Diem.

Продължи да четеш