Студентът Калоян ще посрещне Китайската нова година след няколко дни в Пекин. Учи там по стипендия Йенчинг. Всяка година за тази възможност се борят около 4 хиляди младежи от цял свят.
Всеки випуск годишно приема 100 студенти. 50 от тях са китайци и американци, останалите са от целия свят
Калоян мечтае България да стане износен център за Китай на Балканите. Коментира, че сега във формата 16 плюс 1 за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа, България неформално отговаря за земеделието.
„Китай е един необятен пазар. Необходими са огромни средства за реклама”, обясни Калоян.
И още нещо, количествата трябва да бъдат големи. Често цялата внесена българска стока, в Китай приемат за мостра.
Заедно с колега, Калоян създава менторска програма в България. Казва, че менторството е добре установена практика навсякъде по света.
„Китай е много добра ниша за българските младежи. Както виждате повечето от тях се ориентират на запад”, казва още Калоян.
Има недостиг на хора с китайски език и в дипломацията.
Сяндун преподава китайски език у нас по програма на китайското министерство на образованието. „Някои от моите студенти говорят китайски все едно им е роден език и аз много се гордея с тях”, отбелязва Сяндун.
По думите му има много възможности застипендии и на първо място са от китайското посолство. Всяка година те предлагат много стипендии за млади хора.
Младият преподавател бързо обиква България.
„Баща ми дълго е изучавал културата на Балканите. Когато се появи тази възможност да преподавам в чужбина и трябваше да избирам в коя държава да отида, той ми каза така: Ооо, я стига си се чудил, отивай в България, това е наистина добър избор и няма да съжаляваш. Сега аз си давам сметка, че България наистина беше добър избор”, споделя Сяндун.
Жуойен преподава китайски в училище. Казва, че българските деца я изненадват с прямотата си.
Китай е стана приключение, нещо, което човек не може да си представи преди да отиде там. Китайците казват - човек не трябва да нарушава тишината, ако не е готов да я замени с нещо по-добро.
