Когато непотребното може да бъде находка: Мъж превръща метални елементи в изящни скулптури

Части от автомобили, елементи от хеликоптери, дори от подводница, намерени в пунктове за вторични суровини, се превръщат в изящни скулптури в ръцете на артиста Петър Велинов – Булгараса.

В гараж с площ от 18 кв. м вече 16 години се ражда изкуство в една по-особена форма. Остарели и изхвърлени предмети получават нов живот и предназначение.

Петър Велинов е художник, завършил реклама, но работата с метал е това, което му доставя най-голямо удоволствие. Материалите, които са в основата на неговото изкуство, намира на най-необичайни места.

„Мога да ги намеря на улицата. Предимно в пунктове за вторични суровини. Оттам, по автосервизи и мотосервизи, спрях да ходя, защото там са много еднотипни нещата. Не че не ходя, но ако ми трябва някой диск, спирачен апарат, някоя пружина от мотор. А иначе на вторичните има всичко. Там е всичко“, казва Петър Велинов.

„Във времето съм имал доста различни находки от типа на части от хеликоптер, части от самолети, части от подводници, визьори. Такива дребни неща, които са доста силни акценти в моите скулптури. Имаме тук череп от диво прасе, който го е изхвърлила река Камчия на брега на морето. Има такива находки от морето“, посочва той.

Понякога дори непотребни предмети от бита могат да бъдат превърнати в изкуство. В малката работилница в гаража има над 20 000 детайла.

„Аз съм имал и такива хора, които ми носят някаква ютия. Примерно: „Вземи тази ютия, не ми трябва, ще направиш нещо от нея“. Викам: „Остави я“. А пък имаше един период от време – от тия старите ютии металната част, която е горната към дръжката, е много готина като детайл. Правих тогава риба и направо я изградих в устата, в основата на главата“, разказва артистът.

„Даден човек, който ми даде ютия, каза: „Сложи ютията като част от идеята“. Викам: „Не, това не е моето“. Отива, викам: „Не е точно твоята теза. Това е частта от твоята ютия“. Не, не може. Тя вече е сложена на друго място. Има друго послание, друго предназначение. И той, човекът, мозъкът му е там, той иска да глади, тя вече няма да глади. Тя ще яде, нали? Защото остава в устата“, казва още Петър Велинов.

Всеки предмет, поставен в нова перспектива, може да получи нов живот, казва художникът. Едно от произведенията, по които работи в момента, е съвкупност от на пръв поглед несъвместими неща – части от мотор, череп на диво прасе, крака от офис стол и за финал – дигитални очи.

„Трябва нещо да ме провокира. Нещо, някакъв детайл. Значи тук човката на тази птица, аз реално съм започнал от тази човка. Ей това нещо ме провокира. Бях го намерил. Това е крак от стол, петолъчка, крак от офис стол. И понеже аз нищо не съм променял тук, той е с такава конфигурация. Просто съм застъпвал двата детайла и образуват тази форма“, обяснява той.

„И тази човка тръгна абсолютно всичко надолу. Значи тя ми даде някакъв пример горе-долу за обема, за големината на дадена птица. И оттам нататък тръгнах – череп, очи, уши. Тук отдолу имам две рамки от мотор, които съм ги събрал и отгоре обличам с тези части от резервоара“, допълва Петър Велинов.

Това, което се случва зад стените на малката работилница, буди любопитството на целия квартал. Съседите му прощават дори и за шума на машините.

„Доста им е интересно. Появяват се, надничат, разпитват. Даже като са уморени след работа, идват тук да се разсеят и приятно им е да видят докъде съм стигнал, какво съм направил“, казва артистът.

„Идваха тук съседите. Застават така, почват да гледат. И аз съм се концентрирал, пробивам нещо. Като се обърна, викам си: „Сега хора“. И викам: „Ще сложа такова фолио, просто да не ме виждат“. Оставих на този прозорец едно малко парченце. Те почнаха да гледат между вратата външната и вътрешната“, разказва той.

Заради шума на машините Петър Велинов е трябвало да спира работа поне за няколко часа през деня.

„Работех 365 дни в годината, от сутринта до вечерта, без да спирам. И просто трябваше да спра между 2 и 4, поне малко да си починат от мен, защото те машините ми не могат да си починат от мен. Аз като тръгна, те загряват, а аз се загрявам с машините“, казва той.

Заради това, че е добър в майсторенето, му се налага да помага и в необичайни ситуации.

„Занимават ме с други щуротии от битов характер. Съседът със зелето вика: „Петьо, спешно, ела, моля те, бидонът изтича“. Викам: „Какво става?“. Тръгвам, бързам. Той вечерта просто завил накриво канелката. Оттам канелката шурти навсякъде долу в мазата. Карах го да затапи с ръка, после с дървен клин, навих тефлон, навих я правилно и всичко приключи“, разказва Петър Велинов.

„Пощенски кутии, коли, газови бутилки, всякакви безумия, битови квартални. И всеки се оправдава с това, че понеже виждат какво правя аз, трябва да съм го правил по най-добрия начин. Викам: „Да, но то не ми е работа“. Майстор. Майстор. Майстор идва, вика: „Нищо, нищо не направи“. Дойде един с един волан от Лада Нива, трябва да махне някакво желязо. Пак е ходил на майстор. „Такова, можеш ли да ми изкараш болтовете?“. Викам: „Ще изкарам“. Изкарах ги“, допълва той.

В творчеството на Петър Велинов преобладават предимно животинските мотиви.

„Това го дължа пак на детството ми. С мой приятел обикаляхме по баирите, събирахме буболечки, гущери и всякакви щуротии. Изследвахме ги, гледахме ги. Исках да кандидатствам биология, обаче ми беше нисък балът и пропадна. Но сега си ги създаваме и си ги отглеждаме. Само дето се шегувах за рибите. Викам си: „Не ги лови“. Викам: „Аз си ги създавам“, споделя художникът.

Нестандартните произведения на Петър Велинов намират място в арт изложби в цялата страна, в обществени сгради, но и в частни домове. Една от неговите арт инсталации е с височина няколко метра, а за направата на част от детайлите в нея са използвани лъжици, част от друга посуда и подръчни материали.

„Това, което ми направи впечатление последно в София, където изложих моите неща, е, че аз успях да задържа вниманието на хората повече от 5 минути върху работа. И хората бяха силно впечатлени. Вниманието, фокусът, начинът, по който обръщаха внимание на детайлите. За мен беше показателно, че те се вълнуват и уважават това, което виждат. Докосвал съм ги безспорно“, казва Петър Велинов.

„То е като едно голямо лего за големи, с триизмерни форми и от личен характер. Нещата по този начин изглеждат много чисто и съответно се възприемат по по-добър начин от хората“, допълва той.

Подкрепата на семейството е това, без което не може, казва още художникът. Децата му вече проявяват интерес към работата с машините и следват неговия пример.