През 2013 година политикът и учен проф. Вили Лилков започва да изучава архивите на ДС, свързани със спасяването на българските евреи. Документите, на които попада го отвеждат до истории на личности от миналото, които го вдъхновяват да напише книга.
"Пред мен се отвори една картина за едни доблестни, просветени българи – мъже и жени, които са надмогнали онези години и са застанали над идеите на антисемитизма, проявили са дълбока хуманност, човечност към своя съсед, към своя приятел, към своя работник, дори към политическия си опонент в онези години. Не е било лесно да се противопоставиш на правителството на Богдан Филов. Не е било лесно в парламента да подпишеш писмото на Димитър Пешев и затова нарекох книгата "Доблест и наказание", защото много хора, които аз описвам, впоследствие имат нерадостна съдба след 9 септември", разказва проф. Лилков.
Той се спира на 100 имена. Сред тях са представители на Светия Синод и тогавашния парламент, дипломати, поети и писатели, общественици.
"Има една група дипломати, които в онези години проявяват невероятно мъжество и подписват стотици, дори, говори се, че са хиляди транзитните визи за преминаване на бягащи евреи от Европа, които да минат транзитно през България, на път за Палестина. Те са работили във Външно министерство, което тогава се е намирало в централната сграда на Българската академия на науките до Парламента и са се намирали в едно и същи крило с кабинета на Богдан Филов, т.е. буквално под носа на министъра на външните работи, който е бил антисемит, те са подписвали на своя глава, на своя отговорност, въпреки указанията на министерство на войната, че нямат право да издават такива визи. Правят го години наред и спасяват хиляди животи", казва професорът.
"Една Екатерина Каравелова. Ние много малко знаем, че в най-тревожните дни, преди изследването на софийските евреи, в нейния дом се събират хора, които пишат писмо и тя лично го подписва и пише собственоръчно: "Синко, не прави никому зло. Не прави никому това, което не искаш да направят и на теб."
"Народните представители, които подписват писмото на Димитър Пешев, 43 души, от които, разбира се, след 9 септември, някои от тях имат много незавидна съдба. 43 са изправени пред народния съд. 20 получават смъртни присъди, други влизат в затвора за различни срокове. Отнети са им всякакви права."
Каква е била съдбата на достойния държавник?
"Хенри Левенсон - една изключителна личност. Той е от основателите на Българската телеграфна агенция, основател на народно радио, първият политически коментатор в Софийското радио, всяка сряда е изнасял обзорни материали за политиката. Блестящ журналист. Бил е делегат в царска делегация в Москва, но след 9 септември е уволнен и се занимава само с преводи, но бива обвинен, че е френски шпионин. Вкарван е в концлагер Белене, напълно ослепява и умира в пълна мизерия, а той е един от хората, които са подписвали и са давали транзитни визи на хиляди евреи и по ирония на съдбата, когато той пожелава да се изсели със семейството си някъде в Израел някъде през 50-те години, получава отказ, тъй като е враг на народната власт."
"Никола Мушанов е един изключително достоен държавник, който е бил министър-председател, министър в няколко правителства, лидер в политическата партия. След 9 септември е осъден, прекарва една година в затвора, след това е изселен в Търново. Вкаран е в концлагер, където го карат да се грижи за прасета и същевременно неговото семейство, той и неговата съпруга, са невероятни дарители. Те даряват на община Дряново имоти, оставят пари за подкрепа на ученолюбиви деца и деца сиромаси и накрая достойният държавник Никола Мушанов умира в подземията на държавна сигурност, за съжаление."
Има ли такива народни представители и днес?
"Коренно различна е ситуацията, ако трябва да сравняваме онези народни представители с днес, тъй като условията, в които те работят, са напълно различни, но това, което може да се каже – високият ценз и високата обществена дейност, и позициите им в обществото са били безспорни и на тези хора избирателите са давали своето доверие. Днес е далеч по-лесно да се влезе в парламента и тези качества като че ли не се разглеждат", заявява проф. Лилков
Книгата разказва и за историите на доблестни граждани.
"Дядо ми ме питаше много често защо в казана на Ада на българите няма дявол, който да пази, и аз казвах, че когато някой се покатери нагоре, другите го дърпат надолу. Той ми казваше, че има и друга причина – защото ако някой започне да потъва, все ще се намери някой, който да го измъкне. Той ми даваше уроци и ми казваше, че българите не са чак толкова лоши в черните очила на нашето самооценяване, а сме и хора, които си помагаме, и когато някой е в беда, все ще се намери кой да му помогне и тази история за спасяването на евреите е пример именно затова", спомня си авторът.
