В навечерието на Великденските празници традиционно се засилва интересът към цените на основни хранителни продукти като млечните изделия и агнешкото месо. По темата коментар направи председателят на Управителния съвет на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов.
По думите му през последния месец се наблюдава понижение на цените, но само на ниво суровини: „За последния около месец, по-скоро тенденцията на цените е надолу. Само че това е на ниво производител – на ниво цени на основни суровини, сурово мляко и масло.“
Той подчерта, че тази тенденция не е нова, а се наблюдава от години: „Това не е за първа година, това си е статистика на 10 години.“
Основен фактор за поевтиняването са великденските пости в Европа, особено в католическите държави: „Поради великденските пости, особено католическия Великден – в държави като Германия, Полша и Франция – има по-малка консумация. Оттам има свръхпредлагане и това води до по-ниски цени.“ В резултат на това се появяват и т.нар. спотови цени: „В момента има сурово краве мляко, което е докарано в България на под 40 цента – 32–34 цента, което е ненормална цена.“
Въпреки по-ниските цени на суровините, това не се отразява на крайните потребители: „Но не е така на пазара на гондолите. На пазара не изглежда в никакъв случай по-евтино.“
Михайлов обясни, че краткосрочно производствените разходи намаляват: „В момента краткосрочно, поради спотовите цени на суровината, производствените разходи за предприятията са по-ниски. Съответно от тях излиза продукция на по-ниска цена.“ Проблемът обаче идва на по-късен етап – при крайната продажба: „Какво се случва с тази цена после, докато стигне до регала – това не зависи от нас. От години алармираме, че формирането на крайните потребителски цени в България се завишава ненормално на ниво продажба на дребно.“
Той даде конкретен пример със сиренето: „Последният търг беше на около 7,57 лева без ДДС – това прави между 8 и 9 лева с ДДС доставна цена до склад на търговската верига. В следващия момент обаче на рафта цената е 16–18 лева.“ Според него това означава почти двойно увеличение: „Има ненормална концентрация на разпределяне на финансовия ресурс по хранителната верига, основно в етапа продажба на дребно. Там надценката между 80% и 100% е почти двойна.“
Михайлов подчерта, че този проблем е от години: „Това го алармираме още от преди 3–4 години и се потвърждава в докладите на институциите.“
Допълнително влияние върху сектора оказват и международните фактори, включително геополитическото напрежение: „Категорично – вече ни скочиха разходите за горива. Всичко, което влиза и излиза от едно предприятие, е на колела.“ По думите му цените на горивата вече се покачват: „Нафтата вече е 1,60 евро и върви към 1,70.“ Очакват се и нови увеличения на разходите: „Очакваме скокове на газа, очакваме скокове на електричеството.“
Прогнозата за периода след Великден не е оптимистична: „За мен прогнозата след Великден не е оптимистична. Очаквам сериозно, осезаемо поскъпване на продукцията в цялата потребителска кошница.“ Така, въпреки временния спад в цените на суровините, крайните потребители трудно усещат облекчение, а очакванията са за ново поскъпване в близките месеци.
Съпредседателят на Националната овцевъдна асоциация Симеон Караколев коментира актуалната ситуация, като очерта основните фактори, които влияят върху пазара. По думите му към момента цените са сравнително стабилни, но се очакват промени: „До изтичащата седмица цената на агнешкото се движеше в диапазона, специално в магазинната мрежа, между 14 и 16 евро.“
Въпреки това, на фона на растящите разходи, е възможно поскъпване: „С оглед на рязкото поскъпване на горивата, логистиката ще се оскъпи и тази цена може да отиде с някой процент нагоре. Надявам се да не е нещо фатално, но определено ще има поскъпване.“ Караколев отправи и апел към потребителите да търсят директно българско производство: „Всеки, който иска да си купи истинско българско агнешко, е добре да отиде в близката ферма и да си купи оттам агне.“
Той уточни, че цените във фермите са значително по-ниски: „Там цените са между 5 и 7 евро на килограм живо тегло.“ Спрямо миналата година вече се отчита увеличение: „Към днешна дата разликата е около 10% – тази година цените са с около 10% по-високи спрямо миналата.“ За разлика от млечните продукти, при агнешкото не се наблюдава същият проблем с надценките в търговските вериги: „Специално за месото това не се наблюдава, даже обратното – големите вериги често продават агнешко на по-ниска цена от тази, на която го купуват.“
Той даде пример: „Представете си, че го купуват на 15 евро килограма, а го продават на 14,99 евро.“ Въпреки това секторът се сблъсква с други сериозни проблеми, свързани с недостиг на продукция: „Това е цената, която ще плати българското общество за това, че не се ваксинираха животните миналата година против шарка – 25 хиляди овце бяха евтаназирани.“ Последствията от това са сериозни: „Това води до дефицит на поне 20 хиляди агнета.“
Общият недостиг на пазара е още по-голям: „Общият дефицит към днешна дата на български агнета е около 70 хиляди.“ Според Караколев това ще се отрази директно на потребителите: „Около 20 хиляди български семейства няма да могат да сложат българско агнешко на трапезата си, колкото и да искат.“ Той предупреди, че в този случай хората ще бъдат принудени да търсят внос: „Ще трябва да избират между новозеландско, македонско или румънско агнешко.“
Караколев коментира и проблемите с контрола и етикетирането на месото: „Задължиха вносителите на замразено новозеландско месо да изписват датата на първото замразяване, така че потребителят да вижда колко старо месо купува.“ По думите му обаче в миналото са съществували редица нелоялни практики: „Имаше случаи, в които румънски агнета влизаха в България, колеха се тук и излизаха в магазините като български.“
Подобни практики са наблюдавани и с други държави: „Виждали сме и македонски агнета, които след смяна на маркировката се продават като български.“ Особено проблемен е бил начинът на етикетиране на замразеното месо: „На опаковката се изписваше само датата на размразяване, но не и кога е замразено – това е в ущърб на потребителите.“
Според него всички тези практики имат една основна цел: „Да заблудят по някакъв начин потребителя.“ Караколев подчерта, че санкциите не са достатъчни, за да спрат нарушенията: „Глобите бяха от порядъка на 500 до 2000 лева – как очакваме да възпитаме нарушителите с такива санкции?“ В заключение той отбеляза, че въпреки усилията за по-голям контрол и прозрачност, пазарът на агнешко месо остава под натиск както от икономически фактори, така и от натрупани системни проблеми.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
