След COVID-19 и локдауна летищата в Европа не могат да обслужват всички пътници и това предизвика хаос на много места.
Затруднения предизвикват и протестите по летищата на Стария континент.
Георги Куршумов е един от сънародниците ни, които бяха блокирани на летището във Франкфурт този януари.
„Единственото, което видях да се случва, мисля че преведоха, ако не се лъжа, 50 евро обезщетение, което единствено може да се ползва за друг полет. Аз загубих 1 ден от ваканцията, ако мислят, че 50 евро е достатъчно, за мен лично е смешно, но това получихме от тях“, казва Куршумов.
Следващият му полет е в края на август, когато се връща в Германия за работа. Застраховал е билетите.
„Не е нищо особено, става за броени секунди, трябва да се прочетат два реда при закупуването на билета, за мен лично не е скъпо да се закупи, но е допълнителна сигурност при забавяне или загуба на багаж“, обяснява Георги.
Застраховката на самолетен билет е един от начините да се подсигурим. Може да се заяви като услуга от авиокомпанията, също така от паралелен сайт за застраховки или от фирма, предлагаща подобни услуги.
Според адвокат Ивайло Данаилов обаче всяко пътуване е защитено и без застраховка.
„Тези права, които са гарантирани от Европейския съюз – няма никакво значение дали човек има застраховка или не. Възстановяването на цената на билета не зависи от форсмажорни обстоятелства“, твърди Данаилов.
В кои случаи обаче авиокомпаниите са длъжни да изплатят обезщетение?
„Ако причината е в авиолинията се дължи обезщетение. Ако причината е проблеми в летищната инфраструктура, тогава не се дължи обезщетение. Авиокомпаниите изплащат обезщетение, когато има полет, който е закъснял повече от три часа, когато полетът е бил отменен или когато на някой пътник му е бил отказан достъп до борда. Обезщетението варира между 250 евро и 600 евро, на базата на дължината на полета“, уточнява адвокатът.
За да получим обезщетение, трябва да бъдем предпазливи.
„Моят съвет би бил да запазим всички документи, които имаме, защото хората имат навика да хвърлят бордни карти и подобни документи. Всъщност те са много важни, за да може после да се претендира обезщетение. Имали сме казус с черногорски авиолинии, когато ставаше въпрос за един отбор по баскетбол, някъде 40 човека. Авиолинията направи всичко възможно да не изплати въпросното обезщетение за 40 човека. Ставаше въпрос за 250 евро на човек.
Сумата беше много голяма и се опитаха по всякакъв начин да откажат иска. Позоваха се на форсмажорни обстоятелства, но ние проверихме базата данни, че не е имало форсмажорни обстоятелства“, разказа Данаилов.
Според него битката за пътнически права в днешните условия не е загубена.
„Моето впечатление e, че хората в България доста си търсят правата, но все още има нужда да бъдат образовани за правата, които имат. Например в нашата практика много хора смятат, че не могат да претендират обезщетение от нискотарифна компания, което не е вярно“, уточнява адвокатът.
Без значение дали сме избрали нискотарифна компания, или транспортен гигант, съветът на юристите е да търсим своите права.
