Село Полковник Серафимово има под сто постоянни жители. Сред тях и няколко чуждестранни семейства от Великобритания, Украйна, Италия и Нидерландия. Те вярват, че промяната в тяхното село ще дойде не ако я чакат, а ако я започнат сами.
"Причината да дойда в България е поканата на мои приятели - българи, с които се запознах във Великобритания. Приех я, дойдох, влюбих се. Някак си се озовах в това село и реших да си купя къща тук. Първото ми впечатление беше усещането за завръщане назад във времето - помня една малка уличка, по която се движеше магаренце, а наоколо - само няколко баби. Най-трудният урок, откакто живея тук се оказва точно това, заради което дойдох - живот сред природата. На повечето местни им харесва, че има чужденци тук. Преди дори го наричаха мъртвото село, защото нищо не се случваше. Мисля си, че хората тук са били потиснати още от миналото. Винаги им е било казвано какво и как, не са използвали ума си, за да превърнат мечтите си реалност. Но си мисля и друго - младите българи днес са много креативни", разказва Кенди Сасс, която е първата чужденка, която се преселва в селото.
Кенди се грижи за бездомните кучета наоколо и им търси дом в чужбина. Синовете ѝ също вече живеят в Полковник Серафимово. Заедно с тях от 10 години организират музикален фестивал в планината, който събира хиляди хора от цял свят.
"Дори не знаех къде се намира България, когато майка ми ми разказа за тази страна. Бях инженер във Великобритания. Работил съм по много проекти, свързани с изграждането на гари, влакови композиции, олимпийския стадион, футболен стадион... Имах безкрайни работни дни. В града изпадах често в депресия. Намерих щастието тук, сред българската природата. Българите тук, в Родопите, всъщност имат труден живот. Въпреки това правят някак тежкото да изглежда лесно... Решихме да направим нещо за селото, за да благодарим затова, че ни позволиха да организираме фестивал. Много от бабите тук нямат коли, а магазинът в селото предлага много малко продукти. Няма аптека, няма лекари. За много неща им се налага да пътуват до Смолян. Затова стартирахме инициативата "Баба бус". Два пъти в седмицата плащаме на мини бус, който идва до селото, събира бабите и после ги връща. След това решихме, че трябва да създадем и група, която да подкрепя хората, живеещи тук в Родопите. Чрез нея събираме пари, за да помагаме на възрастните хора. Набираме и доброволци", казва синът на Кенди - Бенджамин.
Така инициатива след инициатива семейството се увлича в идеята да възроди селото. Днес мечтата им е да превърнат Полковник Серафимово в първото село, в което се живее с нулев отпадък.
"Преди година започнахме да си мечтаем за това как може да въведем рециклирането в селото. Благодарение на кмета тук и на община Смолян, ние вече разполагаме с контейнери за разделно събиране на отпадъци, които на някои места, дори в големи градове като Пловдив и София, не могат да бъдат видяни. Горд съм, че успяхме да постигнем това. За местните има много други по-важни проблеми - например пътят или пък пенсиите, които са ниски. Имат си и други грижи, освен боклука. Аз разбирам това, но усещам и радостта им, че виждат как заедно можем да преобразим селото в по-добро място за живот. Целта ни е да живеем без отпадъци. Например можем да използваме компости, с които да създаваме енергия. Ще бъде чудесно ако направим и магазин, от който човек може да пазарува стоки без пластмаса. Носиш старата бутилка и я пълниш с паста, ориз или нещо друго", обяснява още той.
В смелата идея им помага и Пол, друг чужденец, избрал селото за свой дом. Той е живял в над 10 страни по света. Днес се занимава с еко земеделие и земностроителство. Построил е къщата си от глина, а топла вода добива чрез компостер. Начинът му на живот се превръща в негова професия в България. Има и градина, в която гледа зеленчуци и се грижи за няколко кокошки.
"Напуснах Великобритания на 19 и от тогава съм дете на света. Квалифицирах се като радиочестотен инженер. Всъщност съм спомогнал доста за изграждането на мобилната мрежа, bluetooth-а, Wi-Fi-я, работейки за няколко международни компаниии. Преди 10 години исках да изляза от този живот и да обиколя света. Където и да съм бил досега, винаги съм показвал на местните хора това, което правя. Веднъж щом опитат да използват това, което е около тях, животът им може коренно да се промени", признава Пол.
След чужденците селото започва да се пълни и с млади българи. Заедно създават лагер в планината - както за възрастни така и за деца, а приятелката на Бенджи - Александра Николова, която е българка. Тя е основател на женски кръг и организатор на холистични събития и също е част от проекта на Бенджи.
"Идеята е по всевъзможен начин да се изкара най-негативното от жените - всичко, което те искат да захвърлят тук, и да се върнат обратно в града с малко по-различна енергия, доста позитивни и щастливи, вдъхновени", разказва Александра Николова.
Селото бързо се разчува в околността. Към групата се присединява и 28-годишната Елица Радева, която от 6 години живее в близкото село Габрица. Елица е фотограф, занимава се с рейки и преподава на деца.
"Може би местните намират по някакъв начин сила в това, надежда и когато те започнат да наблюдават промяната отстрани, промяната в тяхното село, в тяхната местност, започват самите те да вярват и да мислят как биха могли да допринесат за тази промяна", мисли Елица.
Така смятат и сестрите Елена и Илиана от столицата. Те се местят в Полковник Серафимово преди няколко години със семействата си и планират създаването на горско училище за деца в селото.
"Малкото неща, които разбрахме, че ни липсват тук, ние започваме да ги създаваме. За да може да има трайна промяна, има нужда от много работа, много трайност и много анагажираност. Ако ние не сме ангажирани и искаме да създаваме среда на децата си, няма как да се получи. Аз се занимавам с йога и започнах да преподавам йога в селото. Нашата приятелка Ирма, която е от Италия, преподава гимнастика и така всеки от нас в селото намира начин да допринесе с каквото може", казва Елена.
Освен инструктор по гимнастика, Ирма и съпругът й поддържат малко ресторантче в селото, превърнало се в социален клуб за всички негови жители.
Само за няколко години шепа чужденци и вдъхновени млади българи събуждат спящото село Полковник Серафимово. Освен че вечер от къщите греят светлинки вече почти навсякъде, селото получава втори шанс за живот - модерен живот с музикален фестивал, йога класове, по-малко отпадъци в ежедневието и повече добри намерения в умовете и сърцата на хората.
