“Още от първите години на създаване на Българската армия църквата е ръка за ръка с нея в създаването на онези дух и ценности, които ще водят армията през цялото ѝ битие. Църковните ритуали навлизат много сериозно в официалните ритуали на армията, а водосветът на знамената е един от знаковите ритуали.
Църковните ритуали пък имат своите заемки от народната традиция“. Това коментира пред bTV доц. д-р Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей.
„Гергьовден е празник, свързан с пролетта и очистващата сила на водата и ненапразно на всеки един празник водосветите са типични за армията, защото я очистват и носят надеждата за нови успехи“, посочи още тя.
Освещаването на знамената светини на Българската армия e традиция, която води началото си по всяка вероятност по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 г.
„Съвременните традиции, които познаваме, са онези, които българската армия възстановява до 1946 г. и продължава да практикува и сега“, посочи доц. Пенкова.
„Чудесата на Свети Георги го свързват с армията, но той е свързан и с природата, и със стадата, и с много други превъплъщения. Неговата връзка с армията става още по-силна след създаването на първия български военен орден – ордена за храброст. Датата на отбелязване на носителите на ордена е 6 май. Тя става празник на българската армия едва в края на 20-те години“, обясни още тя.
„С борбата на българските политици и на българското военно ръководство за отпадане на клаузите на Ньойския договор, има много знакови събития, които искат да покажат на света възраждащата се мощ на българската армия. Даряването на новите бойни знамена започва 1937 г., но продължава и в началото 40-те години. Церемонията е грандиозна, а моментът е изключително важен – народът се докосва отново до своята армия“.
Днес във военноисторическия музей хората могат да се докоснат до първите бойни знамена. Богата културна програма очаква гостите му, а входът е свободен.
