„Вие сте българка – заради рода си, по рождение, в младостта си. Но вие сте и французойка – заради вашите текстове, заради вашите любови, по ваш избор. Но вие сте и гражданка на републиката на буквите, чийто паспорт са книгите и чиито граници са пътищата".

Снимка: btvnovinite.bg

Думите са на френския президент Еманюел Макрон. Отправени са към Юлия Кръстева, когато й връчва второто най-високо френско отличие – титлата "Велик офицер на Почетния легион".

Юлия Кръстева е сред съвременните интелектуалци, с които Франция е особено горда да се представя пред света и да го покорява. Тя е родена в България, в град Сливен. През 1966 г. печели стипендия на френското правителство и заминава за Париж.

Юлия Кръстева е писател, семиотик, философ, психоаналитик. Доктор хонорис кауза e в редица университети в Европа, Съединените щати и Канада.

Снимка: btvnovinite.bg

През 2004 г. тя става първият носител на наградата „Холберг“, създадена от норвежкото правителство, за да запълни липсата на Нобелова награда за хуманитарни науки.

Снимка: btvnovinite.bg

През 2015 г. тогавашният френски президент Франсоа Оланд връчва на Юлия Кръстева наградата на Почетния легион, степен "Офицер". През последните 200 години носители на Почетния легион стават личности - световноизвестни или пък непознати, но с изключителен принос към нацията. Те са икономисти, интелектуалци, артисти, учители, лекари, спортисти, дипломати.

Миналия месец настоящият френски президент Еманюел Макрон, страстен ценител на творчеството на Юлия Кръстева, я повиши в степен "Велик офицер на Почетния легион“. 

Тази седмица кореспондентът на bTV Десислава Минчева успя да се срещне с Юлия Кръстева на поредното представяне на най-новата й книга, посветена на творчеството на Достоевски. Споменът за тържествената церемония в Елисейския дворец е пресен. Питахме я какво цени най-много в този втори жест на висше признание от втори френски президент.

„Да, скоро бях издигната в стълбицата на републиканския ритуал до ниво "Велик офицер" на „Почетния легион“. Бях много развълнувана, разбира се. Ясно е, че чужденците са най-горещите привърженици на страната, която ги е приела. Благодаря много на тази страна, която ми е дала толкова възможности. 02Въпреки вълнението обаче в такива тържествени моменти, се връщам към състоянието на раздвоение. Питам се: "Коя е тази личност, която почитат? Коя е тази Кръстева толкова горда, която говори с президента?". Мисля си за родителите ми, за работата ми. И си казвам: "Тази, която почитат, е някой друг. А аз съм някъде." Чувствам се като оцеляла. Не в трагичния смисъл на думата, като оцелелите от лагерите, например. Оцелял е някой, който е готов да отскочи отново. Но затова трябва да признае и никога да не забравя раните си“, казва Юлия Кръстева.

Дни преди Франция да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС, търсим мнението на Юлия Кръстева за върху процесите в днешна Европа. Тя е изразявала вече позицията си, че голяма част от европейските политици са се отказали да бранят „Обединена Европа“. Питаме я възможно ли е да се сдобрят понятия като "Обединена Европа" и "национална идентичност". И как може да се избегне риска от потъване в популизма.

„Имаме усещането, че Европа е в нокаут. Като боксьор, паднал на ринга, целият в рани и кръв. Всички сочат пробойните в европейските договори. Но аз пък съм убедена, че без Европа, светът ще бъде в нокаут. Това е и игра на думи, защото на френски думата "нокаут" звучи по същия начин като "хаос", т.е. като безредието в света“, казва Кръстева.

„Мечтая политиката на президента Путин, която всява толкова страх, да възроди повече финес в отношенията между Европа и Русия. Да останем внимателни към спазването на правата на човека, но без санкции, а по-скоро със съюзничество. Да я превърнем в консенсусна сестра на Европа. Това ще е трудно за политиците и икономистите, заради съперничеството. Но в културен план може би ще е възможно“, допълва Кръстева.

 „Трябва да създадем това, което Европа започва сега и се нарича „Глобален портал“. Той трябва да обединява европейски предложения, които да спират китайския път на коприната. Трябва да  успеем да създадем един културен портал, с националните култури в него, но и с граничната култура на Русия, която е различна, но като сестра. На културно ниво, на университетско ниво, на ниво артистичен обмен. Ето, за тази Европа мечтая аз“, посочва Кръстева.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!