Йоанна Буковска за Йосиф Сърчаджиев: Една голяма звезда отиде при звездите

„Актьорът никога не си отива.“ С тези думи Йоанна Буковска-Давидова си спомни за Йосиф Сърчаджиев – един от най-големите български актьори, оставил след себе си над 100 роли в киното, театъра и телевизията.

За нея срещата със Сърчаджиев започва много преди двамата да се запознаят лично. Като дете в Габрово тя го гледа в телевизионната постановка „Змей“.

„Била съм може би на 6-7 години. Мисля, че тогава той ме въведе в това вълшебно пространство, където можеш да бъдеш ти и не точно ти, наречено театър. Може би тогава за първи път ми се прииска да стана актриса. Змеят на Йоско беше моята пътеводна светлина“, разказа тя.

„Той беше работохолик, бяс в най-хубавия смисъл на думата“

Години по-късно пътищата им се срещат в Театъра на Българската армия. Буковска си спомня времето на Леон Даниел и Крикор Азарян и емблематичните спектакли, в които Сърчаджиев играе.

„Той беше работохолик. Беше бяс в най-хубавия смисъл на думата. Неговата душа стърчеше отвсякъде. Това тяло не му беше достатъчно, за да изрази мащаба, който този дух носеше“, каза актрисата.

Свързана новина

Почина актьорът Йосиф Сърчаджиев

Преди 1 ден Прочети за 8 мин.

По думите ѝ Сърчаджиев е живеел за театъра. Играел почти всяка вечер и преди всяко представление загрявал близо час.

„Нямаше нещо, което да може да го спре. Независимо дали е болен, дали се е ударил или нещо се е случило с него на сцената – да живее живота, който трябва да живее тази вечер пред публиката, беше водещото“, спомня си Буковска.

Тя разказа и за куриозен момент, в който след първото действие на пиеса Сърчаджиев се разгримирал, преоблякъл се и тръгнал да си ходи. Едва на служебния вход осъзнал, че представлението още не е приключило.

„Каза: „Ама какво правя аз? Пиесата не е свършила“. Върна се, много бързо влезе в костюма. Мисля, че излезе без грим. Някак реалният ни живот беше неважният промеждутък между ролите“, разказа тя.

„Истински урок по актьорско майсторство“

За работата си с Йосиф Сърчаджиев си спомни и проф. Ивайло Христов. Двамата репетират заедно „В очакване на Годо“.

„Първата сцена между Естрагон и Владимир я репетирахме сигурно един месец. Един месец търсихме ключа към абсурдната драматургия“, разказа Христов.

По думите му работата с Леон Даниел и Йосиф Сърчаджиев е била „истински урок по актьорско майсторство“.

Свързана новина

На гости на актьора Йосиф Сърчаджиев в китното ловешко село Кирчево

Преди 6 години Прочети за 3 мин.

„Нито веднъж Йоско не каза: „Айде, стига сме репетирали“. Точно обратното – „Дай да опитаме това, дай да опитаме онова“. После пиехме ракия и отново си говорехме за сцената“, спомни си той.

Христов определи Сърчаджиев и като изключително внимателен човек с ярко чувство за хумор.

„Мъчно ми е, че един след друг си отиват такива големи личности в българския театър и култура. Остават празнини, които много трудно могат да се запълнят“, каза той.

Само дни преди смъртта на Йосиф Сърчаджиев Йна Буквска и той разговарят по телефона. Това се случва след последното представление на „Госпожица Юлия“ на 27 юни.

„Каза ми: „Къде си, бе, красиво животно? Продължаваш да си все същата“. Това беше едно от най-хубавите неща, които мога да чуя от човек като него, когото толкова много уважавам и само си мечтая да се докосна до неговите висини“, разказа тя.

В памет на Сърчаджиев актрисата избрала да бъде облечена в тъмносиньо.

„Синеморец е негово емблематично място. Той много обичаше синьото. А това не е точка, това е многоточие. В неговия случай мисля, че е съзвездие“, каза тя.

„Една голяма звезда отиде при звездите, за да ни направлява по един по-добър начин. Той смяташе, че отвъдното не е нещо страшно. Казваше: „Аз бях там, върнах се, имам малко работа за довършване“. Довърши я.“