Само преди броени часове на родна земя с полет от Турция кацна природозащитникът Явор Гечев, който за пореден път беше в засегнатите от земетресенията райони, за да помага на животните в беда. Той пристигна директно в студиото на bTV.
„За втори път бях там. Организацията, за която работя - Humane Society International, изпрати екип в самото начало. Но заради естеството на работата ни, разделихме екипа на смени. Бях в първия, който отиде на място, а до момента бях част от третия. С него закрихме проекта засега. По време на втория трус бях там. Той беше доста по-опасен, защото имаше много повече компрометирани сгради и голяма част от тях се срутиха", разказа Явор Гечев.
"Търсихме котенце в сграда, която падна през нощта след земетресението. Открихме го живо, но за много други животинки историите не бяха положителни.
Работихме в екип с много други организации, на място имаше три полеви болници за животни, постоянно имаше премествания и подаване на сигнали“, каза още той.
Гечев сподели, че отношението към животните в Турция е различно оттук. У нас непрекъснато получавал въпроси защо им помагат. А там никой не пита за това.
„Когато ни виждаха с капаните с животни по улиците, имаше хора, които слизаха от колите, за да ни стиснат ръцете. Непрекъснато ни благодаряха. Турците са и много гостоприемни. В Антакия хората са на палатки, но ни канеха и в тях. Благодарение, че животните там са чипирани, успяхме да намерим много собственици. За други животни получавахме информация от самите стопани“, разказа природозащнитникът.
„Когато сградата представляваше опасност, ние не влизахме в нея, но можехме да оставим капани. Правихме обхождания и с дрон. Не се знаеше кога ще има следващ трус“, сподели още той.
"Хората постоянно оставят храна за животните, останали на улицата. Голяма част от тях са останали без стопани. Имахме информации, че животни помагат да бъдат намерени собствениците им, които са заструпани или са оставали с тях и са им помагали да се стоплят", коментира Явор Гечев.
Той посочи, че над 80% от Антакия е разрушена.
"Молехме собствениците да запишат гласа си, за да оставим записите в капаните. И това много помагаше, животните влизаха в тях. Когато човек чуе тази надежда, няма как да не остане мотивиран. Тъжно е обаче, когато не намериш животното живо, а си чул надеждата в гласа", сподели още Явор Гечев.
