Двама велосипедисти от Нова Зеландия преминават по цялото поречие на Дунав – от мястото, където извира реката, до там, където се влива в Черно море.
Приключението им започва още през юни. Сега са в България и изобщо не са очаквали това, което ще видят по поречието.
В Свищов горещината в следобедните часове се усеща силно. Анна и Калъм току-що са слезли от велосипедите си след поредните почти сто километра покрай Дунав.
Приключението им започва като опит за завръщане към миналото.
„Израснах в Германия и като дете съм карала колело по поречието на реката. И винаги съм се чудила какво има отвъд мястото, до което стигахме. Попитах Калъм дали иска да измине с велосипед цялата дължина на река Дунав и той каза: „Да““, казва Анна.
„Нямах представа, че това е най-международната река. Нямах представа, че преминава през 10 държави. И просто казах: „Да, да се впуснем в приключение“, и казах на всички, които познавах, че ще го направим. И тогава осъзнахме, че всъщност се заемаме с близо 3 000 километра“, казва Калъм.
Ежедневно двамата изминават по 80-100 км в зависимост от терена.
„Ако тръгнеш в 6 сутринта и имаш време до около 11:30 сутринта, е много по-студено и можеш да изминеш много по-голямо разстояние. В момента от 11 до 12 часа е горещо до около 16 часа. Просто се бориш с природните стихии, ако се опиташ да караш“, казва Калъм.
Приключенците започват своята мисия на колела в средата на юни от Германия. Преминават през Австрия, Унгария, Хърватия, Словакия, Сърбия, докато достигнат до България, където продължават да карат и в момента.
Освен от любопитство, Анна и Калъм са водени и от общата кауза, зад която застават.
„И двамата живеем в Нова Зеландия и живеем и дишаме с опазването на природата и околната среда. Решихме да разкажем какво се прави, за да се възстанови реката, и какво всъщност е оформило реката в резултат на човешката дейност. Така или иначе щяхме да се занимаваме с тези екологични въпроси, но да се озовем в тази криза, е просто... това е шокиращо“, казва Калъм.
Свързана новина
Вместо красивия пейзаж на пълноводната река, с всеки километър по пътя им ги заобикаля все по-голяма пустош.
„Озовахме се близо до Белене. И човекът, с когото бяхме, ни каза: „Целият този пясък, който виждате, обикновено е река“. И можеше да се види повече пясък, отколкото вода. Виждаше се как навсякъде се образуват водорасли“, разказва Анна.
„Очевидно има и изграждането на язовири, водочерпене за промишлеността и за битови нужди. След това тя ни заведе на друго място, където започва островът. И там имаше четири или шест товарни кораба, които просто изчакваха, защото вече не можеха да минат, тъй като нивото на водата беше толкова ниско“, казва Калъм.
Докато карат у нас, разбират и за находките, открити в последните седмици заради ниското ниво на Дунав.
„Надяваме се да видим мамута, който са открили малко след Русе“, казва Анна.
„Но вчера бяхме в природния парк „Персина“ в района около Белене и просто наблюдавахме коритото на реката и колко далеч се е отдръпнала водата до такава степен, че се виждаха толкова много оголени черупки, оголени водорасли, а след това дори напукана земя, където започваше да става още по-дълбоко. Имаш чувството, че това би трябвало да е на три или четири метра под вода, а аз го гледам и е сухо. Мисля, че това е огромен контраст“, казва Калъм.
„Това е като образ, който наистина, наистина се запечатва, когато стоиш на мястото, което обикновено е речното корито“, казва Анна.
Климатът и състоянието на реката се отразяват и на планираното им пътешествие.
Свързана новина
„Мисля, че човешката дейност и климатичните промени донякъде вървят ръка за ръка. Някои от нещата, които правим, ускоряват климатичните промени и мисля, че това се вижда повече от всякога това лято. Това са, знаете, горските пожари, ниският дебит на реките, фактът, че виждаме много диви животни, които също се борят за оцеляване – всички тези неща. А най-невероятното за мен е, че сме чували подобни истории от Германия чак до България, където се намираме сега“, казва Анна.
Анна и Калъм виждат и друга тревожна тенденция с намаляването на нивото на водата.
„Хората казват, че не е нормално“, казва Анна.
„Но пък ние живеехме до езеро в Нова Зеландия. И си спомням, че едно лято нивото на водата беше изключително ниско. И започна да се усеща миризма на гниещи водорасли. А това доведе до разпространението на редица болести. И аз усещам същата миризма, докато караме. Не съм сигурен дали има подобно заболяване или гниещи водорасли, но това е нещо, което наистина ми направи силно впечатление“, казва Калъм.
Природозащитниците вярват, че състоянието на реката е тревожно и не бива да се пренебрегват всички промени, които се случват със заобикалящата ни природа.
„Мисля, че нещо, което много хора казват, е, че ако възстановим реката и по-специално заливните равнини по-близо до естествената им форма, ще бъдем по-устойчиви както при наводнения, така и при тези по-сухи лета, защото, както Калъм спомена по-рано, това позволява да се съхранява повече вода в почвата. Но също така, ако има наводнение например, водата може да отиде някъде, и това „някъде“ е заливната равнина, а не съседният град“, казва Анна.
Свързана новина
Затова Анна и Калъм казват: „Помогнем ли на реката – помагаме на всички“.
След още няколко стотин километра двамата природозащитници на колела ще достигнат делтата на Дунав. Признават обаче, че най-голямата следа от това пътуване няма да остане в документалния филм, който подготвят, а в картините на една река, която все по-трудно намира своя път към морето.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
