Всяка сутрин жителите на село Тревник се будят в прегръдките на Родопа планина. Селото се намира само на няколко километра от друго родопско село - Ненково. Имат една и съща съдба - до там се стига само с въжен мост. Този в Тревник е построен едва през 2015 г., а след него се върви около 15 минути до сърцето на селото.
"Колко хубаво място за селско землище", би написал Елин Пелин – "с всичката светлина и спокойна красота, с близките гористи баири, с пасищата, с кладенчовите малки долинки, над които се виждат букнали върхове на елхи."
Това са двама от последните 16 жители на село Тревник. Вижте лицата им. Вижте очите им – чисти, свободни.
Шефире и Хамди живеят в почти обезлюденото родопско село повече от 70 години. Животът им преминава в грижа – за децата и за животните. Имат теленца, пчелички. Някога отглеждали и тютюн.
В селото никога не е имало улици. Някога дори нямало път, нито пък мост. Но и никога не е било толкова тъжно, а къщите толкова самотни - колкото днес.
Селце извън границите за доброто и злото, в което отекват с дни смеха, младостта и радостните приказки на наследниците на Шерифе и Хамди, които за тяхно щастие идват постоянно тук.
"Tова е истинският живот – да открием природата, чистия въздух. Би ни направило по-добри, когато познаваме ценностите на миналия живот", споделя Захра, снаха на Шерифе
Когато Юксел води за първи път Захра от Кърджали в село Тревник я носи на ръце през реката, защото тогава още няма мост.
"В селото нямаше вода, аз бях свикнала да използвам много вода и имаше един кладенец, който като си дойда на село, аз го източвах буквално за един час. И тогава оцених тези хора, колко много усилия полагат и въпреки това са много щастливи, нищо не им липсва."
Захра казва, че трудностите, с които се е сблъскала на село не я отблъскват.
"Трудностите са за преодоляване. Те са само една стъпка, която може да направи човек да има цел, да прави нещо…"
Юксел свързва аромата на любимото си родно село с райска градина, а приказното е думата, която най-често използва Захра, когато заговори за Тревник.
"Събуждам се щастлива, но някак си уплашена. Все с някакво притеснение, а като дойдем тук забравяме за това, защото има много работа за вършене. Чистия въздух, вечерта се събираме…", казва Захра
Юксел днес се занимава с екология, а Захра работи като управител на търговска верига. Децата им са големи. Живеят в Германия.
"Дъщеря ми завърши в Германия. Заплатата, с която започна е 3000 евро, ако се върне в Кърджали какво би работила? Какви пари би печелила, за да е независима от нас. Заплатите са ясни. Какво бъдеще ги очаква?!Мисля, че истинско завръщане към българското село няма да се случи. Много са обезлюдените села. За съжаление не можем да им предоставим достойните старини на родителите ни", споделя Захра.
И така неделя е най-щастливият ден за последните жители на село Тревник, защото децата и внуците се прибират, но и най-тъжният, защото по залез отново остават ми.
