Едно от най-посещаваните български села – село Златолист, от години е без питейна вода и без нормален път. Въпреки това всекидневно селото е посещавано от стотици вярващи от България и чужбина, заради силната енергия на мястото и храма "Св. Георги", където някога живяла Преподобна Стойна – силен медиум и изцелител. В селото днес живеят 10 души.
Какво ли е да прекараш целия си живот на село – без чиста питейна вода, без асфалтов път и без автобус. Хората от село Златолист много добре знаят отговора, защото винаги са живели в тези условия.
"Фъстъци, сусам, тютюн – всичко се раждаше. И то без вода, на сухо. Моят дядо казваше: "Само министър не се роди в това село и затова то си остана най-закъсалото в България. 10-ина човека за момента живеем тук, нямаме водичка, хляб ни носят от далеч. Път нямаме, а селото има толкова хубава природата. Всеки, който идва тук, иска пак да се върне - къщичка да си купи. Но как да дойде - ни водичка, ни нищо…", споделя Севда, която сред последните жители на селото
Севда разказва как някога имало само една чешма в селото. С майка ѝ носели вода от там с дървени бъклици. Ситуацията днес и напомня много на миналото. Повече от 50-години по-късно нищо не се е променило. В селото и до днес няма водопровод, няма чиста питейна вода.
"Не казват кога ще има. Миналият кмет каза: "Ахаа, април започваме, аха – май започваме" и така измине си годината, отиде си кметът, друг дойде. И така всяка година. Всяка година залъгват ни и сме си без вода…", разказва жената.
За да имат вода за пиене, разчитат на децата им, които от време на време ги посещават. По-често, обаче се налага да си купят или ако някой турист мине, и им остави. Севда и съпругът ѝ Славчо някога били учители. Посвещават живота си на това да научат децата в района да четат и пишат, някои от тях навярно днес са станали и политици. Но повече от 50 години продължават да живеят с обещанията на управляващите – празните обещания.
"В училище ходехме в Мелник - 5 км. пеша, всеки ден - няма пролет, няма зима. Нямаше автобус. Никога... По времето на социализма пуснаха седмично една кола, но автобус никога не е имало. Едно време ходехме и до Сандански пеша - 30км. За да отида до Благоевград на училище, трябваше пеша да ходя до Сандански и от там с влак до Благоевград. Но някога бяхме млади, а сега това е невъзможно. Такава пустош е тук - няма с кой да си продумаш. Ще се върне ли онова някога, ще има ли живот тук, в нашата хубава България....?", добавя Севда към разказа си.
Всъщност пиринското село Златолист е едно от най-посещаваните села в района. Интерес към него има, въпреки черния път и безводието. Вярващи от България, а и от целия свят идват, за да се поклонят пред дома на Преподобна Стойна, в храма "Св. Георги" с надеждата за изцеление и чудо.
"Тя е родена в Хазнатар, Серско. На 6-7 години се разболява от едра шарка и ослепява", разказва Костадин Костов.
Когато навършва 16 години, й се явява св. Георги, който й казва да копае в двора на къщата, където ще намери икона и кандило. На това място местните построяват параклис, в който тя живее до Междусъюзническата война. След 1913 г. семейството й се изселва в България. Преминавайки през село Златолист, Стойна решава да остане да живее в църквата "Св. Георги". Умира през 1933 г. в село Златолист. Днес 1300 годишен чинар прегръща гроба й от високо, а в храма са запазени стенописи, каквито няма никъде другаде по света.
"Силата е много голяма тук. Аз наистина съм я почувствал и много други хора са я почувствали. Има интересни случаи. И царят е минавал от тук, преди когато Преподобна Стойна е била жива тук - втората жена на Фердинанд е била също тук. Тя била болна и дошла при Преподобна Стойна за изцеление", разказва Костадин.
Костадин е вярващ човек, но още 12-годишен му се налага да изпита вярата си. Ударен е тежко от кон в главата. Той разказва как в онези години, когато медицината не е била толкова развита като днес му правят сложна операция - присаждат от 8-9-то му ребро в главата.
"През това време аз сънувам, че излизам от нашата къща. Излизам и гледам на чардака една жена в черни дрехи – застанала и държи една голяма книга като евангелие. Питам я: "Що правиш тука? Коя си?" Тя ми отговаря: "Аз се моля за теб". Само това помня и аз се събудих. Питах майка си, но тя не можеше друго да каже и каза, че това е света Петка, която се моли за децата…" - разказва още Костадин
Костадин Костов е на 83 г. роден е тук. За разлика от Севда и Славчо той не остава тук, премества се да живее в съседното село. Споделя, че му е било много тежко да остави бащиния си дом, да вижда как родната му къща се разрушава...
"Най-много се отглеждаше тютюн и затова селото се казва вместо долна Сушица, както някога - Златолист – златно листо - тютюново. Животът ме отведе в Сандански - гимназията, след това икономическият техникум в Благоевград и се ориентирах към търговия. Ревизор на материално-отговорни лица станах и си изкарах целия житейски път на една и съща служба. Човек колкото повече корени си пусне на дълбоко, по-малко ветрове може да го обрулят", разказва Костадин.
"Много ми е мъчно като виждам сега, хората които останаха да живят тук са все още без вода и без път", добавя още той.
Може би, защото селото се свързва с чудеса, може би, защото тук живеят добри и вярващи хора и Костадин все още има надежда за бъдещето.
"Аз мисля, че нещата ще се променят. Дано съзнанието на хората се промени, дано! Човек живее с надежда – изгуби ли я, надеждата…", казва още той.
И спорeд Севда, и според Славчо бъдеще за село Златолист има, но кой ще им помогне? Севда вече се е превила от труд, а Славчо е почти неподвижен. Радост им носят децата и внуците, които отдавна не живеят с тях, но често ги посещават. Чакат промяната, макар и с малко страх...
"Аз, чедо, така го виждам бъдещето – не може тази хубава природа и тази хубава земя да остане без хора – може би от друга планета, може от друга държава, но тук ще дойдат. Хора, ето ходят на другите планети, значи може и тук при нас да дойдат. Не може без живот да е тук, така си го представям бъдещето", казва Севда.
Вижте специална галeрия от село Златолист на фотографа Евгений Милов в Ladyzone.bg.
