Родопското село Змиево преплита съдбата на един от последните му жители - баба Закие с тези на учител от Великобритания и на завърнала се българка от Швейцария.
Селото се намира в планината. До него се стига по тесен черен път с много завои. През нощта, когато човек погледне към селцето, първо ще види къщата на баба Закие.
Светлинката от малкото й прозорче се разстила самотно над потъналото в мрак обезлюдено Змиево. През деня, обаче зад заскрежените стъкла се чуват гласовете на хора от различни краища по света.
"Тъмна нощ, в която блещукаха, уединени като звезди, редките светлинки, пръснати в равнината. Всяка от тях — сред тоя океан от тъмнини — сочеше чудото на едно човешко съзнание." - "Из "Земя на Хората", Антоан дьо Сент-Екзюпери.
"Аз, Мариана, Симон, Елена, Анди и още няколко приятели се разхождахме наоколо. Беше много красив ден. Минахме по хълма тук отзад, който ни отведе до къщата на баба Закие. Тя не ни беше виждала до преди това, но беше щастлива, че има с кой да размени някоя друга приказка. Беше щедра. Предложи ни дори храна и по нещо за пиене. Тогава направих няколко снимки на къщата й, както и на самата нея. Тя беше застанала пред вратата, а над нея два зеещи прозореца. Публикувах тези снимки във Фейсбук профила си. Мои приятели от Северна Ирландия ги видяха и не можеха да повярват как някой живее в къща, която няма прозорци. Свързаха се с мен и предложиха да помогнат на дамата", разказва Кийт (учител от Великобритания, който живее в съседното село Смилян от 4 години).
Така малка група от българи и чужденци започват да ремонтират прозорците на баба Закие.
Цялата история четете тук.
