В Лондон е един от най-известните магазини в света - Хародс. Почти неизвестен факт е, че в края на 70-те години на 20. век, в сърцето на Лондон точно срещу култовия магазин съществува ресторант „България". 

Кирил Киров е бил негово собственик.

Недалеч от стадиона Уембли, една стая пази духа на България и живее с историята на страната ни. Повече от 50 години Кирил Киров пази ревниво спомена за родината и семейството си. Бащата му бил свещеник на Александровска болница и служел в столичния храм „Св. Георги“. Но промените след преврата на 9. септември 1944 променят живота на младия Кирил завинаги.

„Аз съм станал вече на 93 години. Напуснах България, София – 47-ма година. Баща ми ме изпрати с последния влак съм излязъл от България. След това спряха влаковете за чужбина. Никой не можеше да излезе. И от Прага се опитах да избягам на Запад. И те ме хванаха. И когато те хванат на границата да бягаш на Запад, те не те канят на турско кафе и локум, ами мариз - голям бой изядох“, спомня си Киров.

Така, вместо студент по медицина в Прага, той тръгва по трудния път на политическите емигранти. Път достоен за филм. Второ бягство, този път успешно, спасен от френски легионери, отказва да стане част от Френския легион и отива в емигрантски лагер в Германия, откъдето заминава за Австралия. Живее в Мелбърн и Сидни близо 10 години преди да се установи в Лондон в началото на 60-те. Казва, че в гимназията в България научил колко важна е историята. И оттогава тя е негова страст. Десетилетия попива всяка историческа книга за България, до която успее да стигне.

„Аз си прекарвам времето в тази стая. Навремето се занимавах с много изследвания върху историята, но сега тези изследвания вече не са валидни така да се каже. Защото от Лондон е едно нещо да правиш, да пишеш история, да живееш в София е съвсем друго“, казва Кирил Киров.

Първият си ресторант в Лондон открива в „Уест Енд“, но не след дълго създава и ресторант „България“. Днес, сградата, в която бил той, не съществува. Но в края на 70-те години, срещу световно известния магазин Хародс, гордо стояла табелата на български ресторант. Зад тази история не стои някакво чудо или внезапно спечелено богатство, а много труд.

„Спестих пари бързо, понеже като келнер, освен заплатата и храната, която не беше много добра, но както и да е, получавах бакшиши. За да получиш бакшиш трябва да бъдеш  малко и …тарикат. И да ти се ходи по нужда трябва да се усмихваш…: Nice to see you! и т.н. Комплименти да правиш и не знам какво си. И така“, обясни Киров.

Идеята му е да предлага български вина, но въпреки че в ресторанта гостуват често дипломати от близкото българско посолство, сред които и известният комунистически дипломат Живко Попов, тази идея никога не се осъществява и в ресторант „България“ често предлагат качествено чилийско вино.
С историята е свързана и срещата на Кирил с Людмила Живкова. Отива при него, за да си говорят за лондонското четвороевангелие на Иван-Александър.

„Само веднъж и тя ги заряза там Живко и компанията и дойде зад тезгяха и ние си говорихме, колко - два часа. И трябва един ден да се изясни каква й беше целта да дойде в Лондон. Не да изследва, защото за това евангелие са правени много студии и наши и чужди историци. Така че не е било наложително тя да дойде, за да изследва  Иван-Александър“, коментира още Кирил Киров,.

След промените той се прибира в България само веднъж, но я намира много различна от детските си спомени. И въпреки че живее с духа на миналото, на 93 години, не спира активно да следи живота в социалните мрежи и да пише за любимата си Родина.