Различни митове на тема: „Какво забранява и налага ЕС на България“ се разпространяват в публичното пространство години наред.
Днес се спираме конкретно на три „зловещи прокоби“, които плашеха българите преди няколко години – за това как Европа „ще забрани“ на българите розовите домати, мусаката и православието. Цвети Петрунова провери какво беше предречено и какво се сбъдна.
През 2014 г. в социалните мрежи се разпространиха твърдения, че Европейската комисия подготвя законодателство, с което ще забрани производството на определени сортове плодове и зеленчуци, включително характерните за България розови домати.
Няколко години по-късно, през 2021 г. набира популярност цитирането на доклад, чието съдържание се представя като предстояща забрана на различни продукти, сред които челно място заема мусаката.
През 2016 г. близки до Русия медии разпространиха твърдението, че ЕС се готви да забрани „пропагандирането на православието и християнските ценности“.
Какво забранява и налага ЕС на България. Днес се спираме конкретно на три зловещи прокоби които плашеха българите преди няколко години – за това как Европа ще забрани розовите домати, мусаката и православието. Да видим какво беше предречено и какво се сбъдна.
Истина ли е, че Европа е „забранила“ на българите розовия домат, мусаката и православието?
„Истината е, че сега е много по–лесно и да се създаде мит и да се подеме, защото те отвличат вниманието от голямата тема и го свеждат до дебат за отделен вид, който е представен по такъв пародиен начин, че да създаде представа, че в европейският парламент се обсъждат само незначителни неща, вместо да се фокусираме върху основните проблеми, емоционална реакция се събужда и чувстват хората, че те не просто не са представени, а че няма и шанс проблемите на средния човек да достигнат до парламентарни дебати, каза Иглика Иванова от Център за медийна грамотност.
„Няма розово бъдеще за българския розов домат“
„Ще станат вече 10 години, откакто това нещо се явно замита под килима и изважда и пуска в пространството, което абсолютно не е вярно нито е било мислено такова нещо, нито за в бъдеще мисля че се предвижда, напротив българския розов домат е едно богатство както за България, така и за биоразнообразието изобщо, така и на земеделието въобще“, категорична бе Надежда Шопова от Институт за изследване на климат, атмосфера и води към БАН.
Шопова и нейният екип изследват качеството на редица плодове и зеленчуци, включително и необходимите температура и влажност за отглеждането на най-вкусния розов домат. Споделя, че т. нар. умно земеделие, при което се използват максимално малко пестициди и специални поливни системи помагат за нареждането на апетитното растение сред най-качествените в света.
„Наскоро имаше конкурс в който три сорта участваха. Той беше между Италия, България и още държави, специално селектирани. Европа не ни налага вътрешно законодателство, а само европейска рамка. В момента това, което ние трябва да направим е да намалим употребата на пестициди с 50 процента, употребата на синтетични отрови с 50 процента, съответно има от полето да трапезата къси вериги, които е хубаво да се използват, но те са в полза на българския производител и съответно българското ни родно био производство.
„Със Зелен пакт, но без мусака!“
- Вярно ли е, че храни като мусаката и други подобни продукти се забраняват по силата на зеления пакт на европейският съюз ?
„Ами това нещо го чух веднъж и ми стана страшно смешно няма как доколкото индустриално произведеното месо искаме да си намалим без отвратително така че от тази гледна точка никой няма да ни забрани да ядем нито месо, нито мусака, но би било добре да го намалим не мусаката, а месото. Това, което е вредно за природата е индустриално произведеното месо, то има въглероден отпечатък, но самата мусака не е вредна“, каза Магдалена Малеева, екоактивист.
Една от най-добрите ни тенисистки Магдалена Малеева от години работи в посока развенчаване на някои твърдения, свързани с въвеждането и изпълнението на една от основните икономически и централни стратегии на ЕС- т. нар. Зелен пакт. Така в доклад на швейцарски научен институт към пакта се информира за въглероден отпечатък на някои храни и напитки сред, които е и мусаката, но не налага забрана за нейното приготвяне.
- На какви други слухова се натъквате?
„Има страхотни неща, за мен най–забавното напоследък беше за перките, от които се произвежда електроенергия, сега чух че те като се поставят на земята вибрацията убива червеите“, каза тя.
„Без православие до второ нареждане!“
„През последните години руската вътрешна политика започва да се ориентира все повече на евразийството и по–скоро доктрината руски мир и да използва православната културна идентичност, на някои народи най-вече в Източна Европа като средство за прокарване на разединение като една доктрина за проповядване на несъвместимост на православието към европейския съюз до духовна и религиозна традиция“, каза богословът Костадин Нушев.
За богослова доц. Костадин Нушев за потвърждение на твърдения сред обществото се използва резолюция на Европейския парламент за противодействие на от трети страни. И припомня, че свободата на религията е част от Хартата на основните права на ЕС и от Европейската конвенция за защита на правата на човека.
„Вероизповеданията могат да са защитени тогава когато държавните органи и институции идентифицират подобни враждебни идеология и по силата на техните правомощия предприемат мерки, а иначе самите духовни лидери трябва да разпознават подобни злоупотреби и да не допускат религиозната проповед с подобна пропаганда, защото ако те самите станат проводници тогава самите вероизповедания стават мишена на подобно въздействие. По този начин самата религиозна общност не служи за нещо добро, а се превръща в източник на проблеми“, посочи Нушев.
„Хората са най–склонни да повярват на тази представа, която съвпада с тяхната собствена, трябва да се отнасяме с разбиране за това, че много често на хората им е трудно да започнат да мислят за това, че представите им може да не са съвсем обективни и да се вслушат и да станат по–възприемчиви за една лична истина за действителността, защото самите те се чувстват изгубени в една различна действителност“, подчерта Иглика Иванова.
„Този сбор бдителност, търсене на информация от нейния първоизточник и проверка и сравняване с авторитетни източници. Това са трите решения, които смятам, че могат да бъдат работещи за хората“, заключи тя.
