Документалният филм „Последните концлагеристи на Белене“ връща вниманието към една от най-тежките и често премълчавани страници от българската история – репресиите срещу български граждани от турски произход в края на 80-те години. Режисьорът на филма Димитър Коцев-Шошо разказва историите на хора, които са били изпратени в лагера Белене, защото са отказали да сменят имената си по време на т.нар. възродителен процес.
„Това са неща от нашето минало, които са срамна част от нашата история. За съжаление трябва да се говори за тях“, казва Коцев.
Филмът разказва за съдбите на десетки хора – учители, студенти, агрономи, спортисти, шофьори – най-обикновени граждани, които се оказват в лагера Белене.
„Хората, които видяхте да споделят своите премеждия, са учители, студенти, агрономи, треньор по борба, шофьори – най-обикновени хора, обединени единствено от нежеланието да им бъде сменено името“, обяснява режисьорът.
По думите му отказът да се смени името може да изглежда като маловажен повод за репресия, но всъщност е дълбоко свързан с личната и семейната идентичност.
„Може да звучи маловажно, но представете си утре някой да дойде и да каже, че трябва да зачеркнете името на майка си, баща си, баба си и дядо си – в името на някаква болна диктаторска амбиция.“
„Не можеш да си дадеш името“
Една от най-силните реплики във филма е: „Искаха да им дам нещо, което не мога да им дам.“
Според Коцев тя изразява същността на преживяното от героите. „Не можеш да си дадеш името. Няма как да го дадеш – то не е твое. То идва отнякъде и отива нанякъде. Ти си само приносител на това име.“
Въпреки тежките преживявания, хората, които участват във филма, не търсят мъст.
„Тези хора не таят никаква злоба или чувство за мъст, но искат справедливост. Искат да видят признание за своите мъки.“
„Голямата екскурзия“ – с еднопосочен билет
Филмът припомня и мащаба на събитията около т.нар. „голяма екскурзия“ през 1989 г.
„Близо 400 хиляди български граждани са изгонени от страната по време на така наречената голяма екскурзия. Това не е екскурзия – това е истинско изселване. Екскурзия с един еднопосочен билет“, казва Коцев.
По думите му последиците от асимилационната политика са засегнали огромна част от обществото.
„Близо милион души са жертви на тази асимилационна политика по един или друг начин – това са около 15% от българското население.“
И до днес много от пострадалите не са получили справедливост.
„Военната прокуратура протака повече от 35 години делото срещу виновниците. То е прекратявано заради измислени процедурни причини.“
Как е създаден филмът
За създаването на документалната лента екипът интервюира десетки свидетели.
„Интервюирахме над 30 души и техните семейства“, разказва режисьорът.
Подготовката на филма включва и предварителни интервюта в Турция, където част от изселените живеят и днес.
„Журналистът Христо Христов отиде до Турция и проведе обширни интервюта предварително, за да запише всички истории. След това трябваше да съберем близо 40 истории в една обща едночасова история.“
Самите снимки са направени в България – на местата, където хората са били арестувани или изпратени в лагер. „Заведохме ги в Белене да видят местата, където са били. За голяма част от тях това беше много емоционално.“
Особено силно на режисьора са повлияли разказите на семействата на лагеристите. „Мен лично най-силно ме докоснаха историите на съпругите и семействата на хората, заточени в Белене.“
Жените често са оставали без никаква информация за съдбата на своите близки. „Тези жени са стояли без никаква новина за това къде се намират съпрузите им, без да знаят дали са живи.“
Сред най-потресаващите детайли за него е отношението към децата на репресираните. „Чухме от много майки, че в училищата децата им са били нарочвани от учителки пред останалите ученици – да не се говори с тях, да се изолират. Това е отвратително.“
Как се лекува една такава травма
Според Коцев единственият начин обществото да се справи с подобни травми е да погледне честно към миналото.
„Държавите, които смело гледат към бъдещето, са тези, които ясно са погледнали към миналото.“ Той подчертава, че отношенията между българи и български граждани от турски произход традиционно са били мирни.
„Съжителството между българи и български граждани от турски произход винаги е било мирно. Проблемите започват, когато тези събития са предизвикани политически.“ Според него именно човешките истории могат да помогнат за преодоляване на разделението.
„Единственият начин е прекият контакт между хората. Надявам се този филм да допринесе за това.“
Премиера на София Филм Фест
Документалният филм ще бъде представен пред публика в рамките на София Филм Фест.
Първата прожекция е на 20 март в кино „Люмиер“, а на 3 април ще се състои специална премиера, на която ще присъстват и участниците във филма.
„Ако някой иска да се срещне с тези хора, на 3 април от 18:30 часа в кино „Люмиер“ може да види не само филма, но и самите тях“, казва Димитър Коцев-Шошо.
Именно това, според него, е най-важното – историите да бъдат чути и запомнени.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
