Надежда за гаранция за сигурността и продължаване на военната подкрепа от страна на САЩ към Украйна. След седмици на преговори и остри реплики между Володимир Зеленски и Доналд Тръмп в последния ден на февруари малко преди обяд споразумението за редкоземните метали пропадна. Поне засега. А ЕС заяви че двадесет и един от 30-те критични материала, от които се нуждае Европа, могат да бъдат осигурени от страната в рамките на взаимноизгодно партньорство.
И докато някои експерти остават все още скептични към количествата от редки минерали, с които разполага Украйна, според други именно тези елементи имат потенциала за възстановяването на икономиката на страната и промяна на хода на войната с Русия.
„Индустрията не може без тях, в момента имаме няколко пъти по-голямо търсене налично за тях от това, което се предлага. Почти навсякъде се използват, преди време ги наричахме стратегически суровини, винаги са били такива. Преди 50, 60 и повече години, първоначално редкоземните елементи са се използвали в чист вид за производство на специални сплави, в началото без тях е нямало как да се произведат телескопи, съответно телевизори и монитори. Последните деситилетия, разбира се, имаме много по-ново развитие и съответно не може да произведем тези продукти без материалите, които добиваме, затова са толкова важни и те са важни не само за ЕС, има такива списъци и за САЩ, Русия и Китай, тоест без това нещо индустриалното производство не може да се развива“, обяснява Станислав Стойков от Минно-геоложкия университет.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
В Украйна са съсредоточени около 5% от полезните изкопаеми в света. В страната се добиват три критични суровини – манган, титан и графит. Според самите оценки на украинското правителство за разработването на залежите в Новополтавске в Запорожка област ще са нужди 300 милиона долара инвестиции. Затова и още преди срещата активисти организираха протест срещу сделката пред посолството на САЩ в Киев.
„Единственото безплатно сирене е в капана за мишки. Затова не мисля, че нещата, които се правят, са в наш интерес. Мисля, че сделката вероятно не е на добро. Би било чудесно, ако можем сами да добиваме ресурсите и сами да провеждаме всички останали етапи. Аз съм против сделката, но разбирам, че има условия, при които трябва да отстъпим нещо, за да приключим тази война. Но въпросът е дали това ще означава край на войната. Не мисля, че е така“, казва Юлия Любарец от Киев.
Но докато икономическите ползи са очевидни, Украйна трябва да балансира между поддържането на суверенитет и възможността за стратегическо сътрудничество.
„Международната сигурност навлиза в период, в който безплатна сигурност повече няма да съществува за никого и от тази гледна точка използването на редкоземните елементи за споразумение на етап, при който още дори не е договорен мирът между воюващите страни, ми се струва мъничко пресилено. Необходимо е да има много сериозни и ясни гаранции, че онези територии, които ще останат под контрола на Украйна наистина ще могат да бъдат ползвани за добив не само на редкоземни елементи, не само от страна на САЩ“, казва Косьо Стойчев, ръководител катедра „Регионална и политическа география“ към СУ „Св. Климент Охридски“.
Добавя, че веднъж Украйна през 1994 година получи гаранции за сигурност от Руската федерация, САЩ и Великобритания чрез споразумението от Будапеща, на тази основа те се освободиха от ядрения си арсенал, който беше огромен, третия по големина след този на САЩ и Русия. „Свидетели сме на ситуация, при която веднъж договорена сигурност не се изпълнява и това не след дълго време , което означава че украинската страна трябва да получи много сериозни международни гаранции, които да защитават нейния интерес.“
Ще промени ли това споразумение още повече нестабилноста в ЕС?
„ЕС отдавна не е бил в подобно дестабилицирано положение. Тази тежка демилитаризация, тази тежка деиндустриализация, която е обзела Европа“, казва Стойчев.
Според него не е трябвало да се достига до позиция, в която ресурсите от Украйна да попаднат в ръцете на американците „За по-малко от 10 години на ЕС му се натрупаха много кризи, които не бяха предвидени, нито Ковид, нито „Брекзит“, нито войната в Украйна бяха предвидени и това наруши този ритъм от политики, които ЕС налагаше, развиваше и искаше да има водеща роля“, добавя той.
Повече във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
