Служебното правителство отказа да внесе бюджет за догодина, партиите в Народното събрание обясняват, че ни чака тежка зима, но те са загрижени и ще преговарят за конкретни мерки.
Европейският съюз очаква нов пик на инфлацията. Все още не всички страни членки са подали своите данни, но прогнозно по данни на “Евростат” се очакват рекордните 10,7% за месец октомври. През октомври тя беше 9,9%.
Разглеждайки основните компоненти на инфлацията в еврозоната, най-високият годишен темп през изминалия месец се очаква да бъде при енергията - малко над 1% разлика спрямо септември. Следват храните, алкохола и тютюна, където забелязваме най-висок ръст. Най-малка промяна има при услугите.
Разчетът средно за един член от семейството показва, че за храна се дават най-много пари. С близо 100 лева повече от миналата година. Друго перо с голям разход са нашите битови сметки. За транспорт харчим с 40 лева повече. Разходите и за дрехите и обувките тук, които също са се увеличили.
Дрехите и обувките са нещо, за което всички мислим при смяната на сезоните. Какво да очакваме и къде ще бъде по-евтино за нас - в България или Турция? Ето и равносметката.
На пазара в Одрин в почивния ден е пълно с българи. Макар, че не всичко вече е толкова изгодно, все още градът си остава основна шопинг- дестинация.
“По-голямо разнообразие имаме и по-учтиво обслужване”, казва търговецът Хикмет Алтънай.
Обувките са една от стоките, които се търсят при смяна на сезоните .
На малкото “Капалъ Чарши” Георги Терзийски пазарува, но преди да дойде в Одрин, е огледал цените и в Пловдив.
“Едни хубави обувки са от порядъка на около 100 – 150 лева, а тук са наполовина. И пак е същото е качеството, горе долу”, казва Георги Терзийски.
“Това е 450 лири, които са 45 лева. Смятам, че в България такава обувка ще се намери, но на 70-80 лева, същият модел, с такъв тип кожа, защото това е набук”, добавя той.
Малкото “Капалъ Чарши” е мястото, на което може да се намери изобилие от обувки. Например и дамските боти, и ботушите са на средна цена от 60 лева, а цената на маратонките е 25 лева.
Често обаче цената е за сметка на качеството, признават и самите търговци.
От Одрин отиваме в Пещера - един от българските градове, който се слави с производството на обувки.
"Проблемът на нашия пазар е, че има страшно много предлагане на обувки, които не са произведени в България, обувки, които не са качествени, които не са от естествена кожа”, казва собственикът на обувно предприятие в града Николай Делев.
Влизаме във фабриката на Николай Делев, където средно на година се произвеждат между 30 и 50 хиляди чифта обувки.
"Средната цена на една обувка от естествена кожа в България е около 120-130 лева. Ние правим цените за зимния сезон януари-февруари предната година. Тогава цените на материалите бяха едни, сега са съвсем други”, добавя Николай Делев.
Войната в Украйна има много измерения, включително за производителите на обувки у нас.
Проблемите на родния производител остават скрити за клиентите, които влизайки във фирмения му магазин търсят качество.
"В момента си търся боти, които да бъдат в топ-тенденциите за сезона и да бъдат удобни. Материалът е от значение, както и цената съответно”, казва Адриана Водиева, клиент в магазин за обувки.
"Масовият потребител си търси ежедневната обувка. Цената за него не е от значение, въпреки че има хора, които търсят и по-евтино, ни наблягат на качеството”, казва Васка Петкова, продавач-консултант в магазин за български обувки.
Инфлацията през призмата на червилото
Инфлация през призмата на червилото и на икономиката - "Индексът на червилото". Оказва се, че във времена на добро благосъстояние жените купуват луксозни и скъпи стоки като обувки, дрехи чанти и т.н. от известни марки, когато има криза те заместват това с по-евтини продукти, които да им донесат усещането за лукс. Такъв продукт е и червилото.
През 2001 г. се появява така нареченият "индекс на червилото". Това е теория, създадена от Леонард Лаудер, тогава директор на козметичен гигант, според която продажбите на евтини луксозни стоки се увеличават при икономически спад.
“Точно в момента Америка влиза в криза и част от европейските държави започват да имат така нареченият борсов срив, дамите налагат да използват по-малките си удоволствия - да си купуват червила, гланцове. Изведнъж се оказва, че в рамките на една година, във Франция на пример са се купили над 3,4 млн. червила”, казва актрисата Деси Бакърджиева.
Икономистите измерват кризата и през друг термин, въведен през 20-те години на миналия век - индексът на късата пола.
“Всяка дама, която има финансови възможности, която се чувства добре и има така достъп до лукса, тя подкъсява роклята си, започва да става по-разсъблечена и обратният момент, когато една дама има повече проблеми, когато финансово е незадоволена, тя набляга на по-закрити дрехи, по-дългата пола”, разказва Бакърджиева.
Както се казва в една реклама на козметични продукти от Втората световна война: никое червило – наше или чуждо – няма да спечели войната, но то символизира една от причините, поради които се сражаваме.
Тръгваме на проверка из столичните улици, за да проверим от какво би се отказала една жена и с кой лукс не е готова да се раздели въпреки инфлацията.
“От мокри кърпички или от носни кърпички бих се отказала, но ако е нещо като парфюм не мога”, казва Деница.
“Най-вече спирала и червило, защото спиралата подчертава очите, а червилото подчертава усмивката на човека”, добавя Паулина.
“В общи линии от червило не бих се отказала”, категорична е Даниела.
"Факт е, че за последните години, считайки от 2019 г., 2020 г., която е отчетена 2021 г. като разход за гримове, българката и българите са дали 441 млн. лева, което е изключително висока цифра на фона на предишни години", казва Деси Бакърджиева.
По последни публикувани на данни на Националния статистически институт, средният разход на един представител от домакинство за второто тримесечие е 1 952.93 лв. Спрямо миналата година той е нараснал с близо 300 лв.
"По-скоро бих направил сравнение с пазара на дрехи и обувки, тъй като те са доста подходящ индикатор дали са насочени незадължително пък причиняващо удоволствие потребление", казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
"От 2010 г. насам разходът за стоки като дрехи и обувки на българското домакинство варира между 3 и 4 процента и в момента е 3,4 - 3,5, в зависимост от тримесечието. Говорим за разлика между от типа на 130-150 лв. месечно спрямо миналата година", добави той.
Инфлацията е променила и поведението ни по време на пазар. Но, когато разглеждаме навиците при пазаруване, икономистите казват, че трябва да разглеждаме групите с различна покупателна способност по отделно.
"Бедните тук, отново фокусът е върху запазването на потреблението на основни стоки – на храни, на медикаменти, на горива, на отопление и отказ от покупки на нови дрехи и обувки, нова електротехника, излизания навън, култура и т.н. Много домакинства са изправени пред ситуация, която никога не са виждали – дори и с повишената си заплата, да могат да си позволят по-малко", категоричен е Адриан Николов.
За дамите червилото е необходимост, не лукс. За икономистите, обаче - индексът на червилото е и индикатор, който показва задаваща се рецесия.
Очакванията за рецесия са не само български, а и световен проблем с дългосрочни последствия за всички ни.
