Дълга зима сякаш се е настанила в Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски”. Студено е не само защото температурите в помещенията са много ниски, но и защото настанените хора там ги побиват тръпки – от самота. Страдат не само защото носят бремето на заболяванията си, но и защото никой не ги иска.
„Аз съм болен от параноидна шизофрения. Роднините не ме приемат. Страх ги е да не направя някоя беля”, признава един от пациентите.
Всеки ден повече от 30 години д-р Цветеслава Гълъбова вижда в очите на пациентите си безнадежност. Но самата тя надежда има, защото да лекува не само телата, но и душите им, е детската ѝ мечта. Хора като нея в България почти няма, а професията ѝ днес е застрашена от изчезване.
„Никога не съм мислила, че ще е лесно. От 10 години, откакто съм директор, съм се посветила на това да се преборя за тази кауза”, категорична е тя.
През годините сме разказвали много истории, свързани с живота на това лечебно заведение. Повечето от тях обаче са тъжни и са свързани с инциденти.
„Тази болница като местоположение не е където трябва. За нас най-близката многопрофилна болница е Пета градска, което е на около 20-ина километра. Ако дойде „Бърза помощ” до 1 час, се радваме. Екип на „Бърза помощ”, на който ние плащаме по 1 лев на час”, каза директорът на държавната психиатрична болница.
Между най-близката спирка на градския транспорт и входа на психиатричната клиника „Св. Иван Рилски” хората, които отиват на посещение, трябва да изминат близо километър по път, изпълнен с дупки.
„Откакто се счупи колата на баща ми през октомври, не са идвали”, признава един от пациентите.
Друг проблем е големият брой настанени болни хора със сериозни социални затруднения.
„Нито общността ги иска, нито социалните заведения имат достатъчно места. Не се разкриват защитени жилища, не се разкриват дневни центрове, изобщо не се работи по този въпрос”, подчерта д-р Гълъбова.
„Аз съм много от отдавна, защото останах на улицата, майка ми почина и има втори мъж и той ме изгони и водих дело за апартамента, обаче го изгубих и останах на улицата”, разказва друг от пациентите.
„В момента имаме 11 пациенти, настанени по член 89, буква б от Наказателния кодекс, т.е извършили тежки противоправни деяния, които на практика са неизписваеми до живот”, обясни д-р Цветеслава Гълъбова.
„Те нямат нито охрана, нито им се отпускат пари за охрана и ние на практика няма как да отделим пациентите, за които им е ни е известно или в хода на лечение са проявили опасно поведение, от другите пациенти”, отбеляза тя.
По думите ѝ работещите в лечебното заведение понякога рискуват живота и здравето си. Това е една от причините персоналът в болницата да има 5 незапълнени работни места. Освен риска, на който са подложени, за младите специалисти психиатричната болница не е обект внимание за реализация поради ниските заплати.
„Най-често дежурният персонал на 30 пациенти е една сестра и двама санитари – това е в най-добрия случай”, подчерта директорът на болницата.
„През зимата в помещенията не е топло, прозорците просто не се затварят. Ние много от тях ги ковем през зимата”, допълва тя.
Въпреки че през 2017 г. е направен основен ремонт на всички помещения, все още има стаи, които са със стара дограма, която е на повече от 30 години. В стаите при нормални 20 градуса температурата в момента е 16.
„Вече ще станат две години, от както изпратихме в Министерството на здравеопазването апликационна форма за подобряване на енергийната ефективност на сградите, но отговорът е „Не”, отбеляза д-р Гълъбова.
„Това, което липсва, е лекуването в общността. Ние тук каквото можем правим, но това не свършва само с епизода на боледуване, това трябва да продължи и навън”, категорична е тя.
Въпросите защо, кога и кой остават. Остават и мечтите за нормален живот на пациентите. До голяма степен реализирането им обаче е в ръцете на отговорните институции.
