Докато светът се ориентира към дигитализация и автоматизация, все повече младежи проявяват интерес към създаването на умни машини. Има ли почва автоматизацията и образователната роботика у нас?

Робот лодка, екшън герой, градинар. Преди месец „Гардиън“ публикува на сайта си статия, написана изцяло от робот. Светът обаче има да изяде още много хляб докато свикне напълно с факта, че няма да бъде изместен от машините.

В месеца на механичните помощници Кристиян Михайлов от Професионалната асоциация по роботика и автоматизация пояснява, че идеята е те да се използват предимно за тежки и повтаряеми дейности.

Снимка: btvnovinite.bg

"Обществото ни узрява за идеята, че роботите няма да махнат, няма да заместят човека и да му вземат работата, напротив те ще му помогнат да стане по-продуктивен", казва Михайлов.

Пандемията забърза процеса на автоматизация и дигитализация дори у нас. Много от длъжностите, които сме свикнали да се изпълняват от хора, вече се заемат от машини. Вече има робот стюардеса, който работи на летище София.

Според проучване на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация обаче едва 15% от бизнеса в България е автоматизиран.

"В момента в България скорошно проучване ни направи впечатление, че има 202 индустриални робота в 18 производства. Вървим с доста добри темпове и все повече български младежи се обучават на курсове по роботика", казва Кристиян Михайлов.

Снимка: btvnovinite.bg

Освен в индустрията, роботите се радват на много голям интерес от децата. Социалните роботи забавляват малки деца и гости на хотели. Навлизат и в класната стая.

"Има такъв робот в ТУЕС. Там децата и учениците се учат и пробват да пишат програми за него", разказва Стефан Шахънов.

Все повече деца искат да се докоснат до света на бъдещето и дигиталните науки. Към момента в България има над 60 клуба по образователна роботика, които обучават над 20 хиляди души.

Доц. Иван Чавдаров от БАН и екипът му правят разработки на модели с части, създадени от 3D принтер. Чрез простите конструкции децата се научават как да направят робот, който изпълнява специфична задача. А след това започват да прилагат наученото и на големите машини.

"Можем да кажем, че интересът на децата към техниките, към роботиката, вече стартира от ранна детска възраст, заради това, че те са много свързани с технологиите", казва Кристиян Михайлов.

Освен на програмиране, роботите учат децата и на математика и физика. Така освен физически прототипи на умните машини, те могат да създават и програми, базирани на изкуствен интелект. На фона на интереса от страна на младежите, Кристиян е оптимист за бъдещето на автоматизацията в България.

"Да говорим все повече за умни фабрики, в които има изключително високо ниво на автоматизация, което ще се случи в следващите 5 до 7 години", казва Кристиян Михайлов.
А до тогава младите специалисти по роботика продължават да се учат, да проявяват креативност и да градят едно улеснено дигитализирано утре.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!