Хиляди хора в Русия изпратиха на 1 март в последния му път руския опозиционер Алексей Навални, рискувайки да бъдат арестувани.
Опелото и погребението се състояха в Москва под скандирания „НЕ на войната“ и „Русия без Путин“. В този ден Христо Грозев се прости от дистанция със своя приятел.
С разследващия журналист, участвал в създаването на отличения с „Оскар“ документален филм „Навални“, разговаря Христиания Червенкова.
– Ще има ли пробуждане у хората в Русия?
– Пробуждане вече има, въпросът е дали ще има кураж да излязат на улицата и да крещят. Има и много хора, които са против войната, свободата е заразна. Когато ти си готов да кажеш една истина, ти си готов да кажеш и друга истина. Наистина има голям шанс да се отприщи това свободно говорене.
Много сложно би било за Путин да оправдае репресии в църква, репресии на гробище, тъй като един от фалшивите му образи е на православен вярващ диктатор. Мисля, че на него му е много трудно да пусне целия си репресивен апарат.
– Какво може да кажете за личните си разговори с Навални?
– Няколко дни, след като той се беше съвзел физически след отравянето с Новичок, ние разкрихме опита за убийство. И аз на една вечеря го попитах: „ако ти имаше възможност да се върнеш назад във времето преди 20 години, и някъде на улицата да срещнем младия Путин, преди да е станал президент и имаше възможност да го бутнеш в реката, условно да кажем, да го елиминираш от бъдещето – би ли го направил? Той се замисли само за секунда и каза: „НЕ“, аз съм вярващ човек и не съм аз, човекът който може да сложи края на живота на някого, включително и на най-големия ми враг. И това казано няколко дни, след като той е бил цел на убийство. Това е най-голямата метафора какъв е – колко е различен от Путин и защо Путин се страхуваше от него.
– Защо той реши да се върне в Русия, да излежи присъдата, да участва в съдебен процес и да прекара тази присъда в затвор в Сибир?
– Попитах го. Попитах не само него, защото знаех, че от него ще получа отговор, който звучи като лозунг. Попитах съпругата му, попитах децата му. Получих един и същи отговор – ако не се върне, той става един изгнаник, който просто ще говори от телевизионния екран от Youtube на народа, но той няма да бъде част от народа. Всички бяхме готови и очаквахме, че има 50% риск той да бъде убит и 50% да оцелее. Да, имаше риск той да бъде убит, но имаше и някаква надежда той да излезе като Нелсън Мандела, да излезе и да надживее режима. Именно тази надежда го водеше, но остави и резервен план… В случай, че аз бъда убит, както той казва в края на филма „Налвани“, това означава, че Путин толкова го е страх от вас, че вие трябва да вземете щафетата. И жена му взима щафетата – това е което виждаме сега.
– Какво крепи децата и съпругата на Навални?
– Крепи ги мисленето за бъдещото, а не за миналото. Юлия Навалная стана изведнъж шеф на екипа на Навални, без да иска това. Тя вече мислеше за бъдещето, за нови санкции, за срещи с политици, за да им обясни какво точно да направят, за да го боли режимът на Путин. Тя повтаряше цяла вечер: „Аз не искам самият Путин да бъде наказан, защото той вече няма как да изпита болка от това, което се случва с него. Но тези около него все още могат да бъдат наказани.
– Ще разследвате ли неговата смърт, Вие знаете ли кой уби Алексей Навални?
– Седмиците преди смъртта той получаваше медикаменти, за които никой не му казваше какво има в тях. Казваха му, че са антибиотици заради някакъв грип. Не е сложно да се инсценира смърт по този начин, ако това е целта… особено един човек, който е много отслабнал, в тежко състояние. Паралелно работим върху това разследване и съм сигурен, че в близките месеци ще имаме отговор на въпроса как точно е бил убит.
Цялото интервю на Христиания Червенкова с Христо Грозев гледайте във видеото!
